Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— Поредната дълга нощ, а?
— Да — отвърна тя. — Бихте ли предали, моля, моите искрени благодарности на криминолозите от Клетка Двадесет!
Кварталите на Лос Анджелис, които се намираха извън територията на Гребените, бяха разделени от полицията на Клетки, които напомняха същинска пчелна пита. Клетка 20 обхващаше районите в близост до Гребен Изток Едно.
— Няма проблеми — отвърна Мескис. — Да не би да напускате кабината си днес?
— Да. Тръгнала съм към Овърсайт. Имам работа там.
Мескис се усмихна съчувствено. Посещенията там не бяха сред най-приятните задължения на никой полицай.
— Благодаря ви за гостоприемството!
— Винаги сте добре дошла в полицейския хотел, лейтенант Чой — отговори любезно Мескис.
От двете страни на булевард „Сепулведа“ се издигаха старинни сгради, търговски центрове и места за развлечения, които бяха особено съблазнителни за преминалите терапия жители на Гребените. Точно те бяха клиентелата на търговските обекти, предлагащи известна доза риск; риск без да рискуваш нищо в действителност, беше всичко, което желаеха.
Мери продължи пеша. Обичаше да се разхожда, а днешният ден беше прекрасен. Въздухът бе чист, с повишено съдържание на озон. Океанският бриз носеше със себе си осезаем аромат на сол, далечни морета и йодни изпарения.
От другата страна на улицата нещо веднага привлече вниманието на Мери. Точно срещу нея се издигаше съзнателно обезобразена бетонна фасада, стара, съсипана от времето. Върху нея се виждаше стар неонов надпис и образ на гола жена, яхнала ракета. Зърната на гърдите й бяха очертани с кръг от червени лампи, които бяха в остър контраст с ярката дневна светлина. Половината от тях бяха изгорели, но все пак се четеше: „Малката Хиспаниола“ — надписът беше изписан с едри червени букви върху разкривен ред от пластмасови касетки от зеленчуци.
Мери побърза да отклони поглед встрани. Мисълта, че сигурно ще й се наложи да посети истинската потънала в бляскави светлини и хазарт Хиспаниола, я накара да продължи бързо напред.
Нямаше да й се наложи да ползва полицейския транзит. След два часа щеше да пристигне в Овърсайт, а утре щеше да продължи с Гребените. Сега поне за два часа възнамеряваше да посети Ърнест Хасида.
Понякога познавам приятелите си по-добре от самите тях. Наречете го мегаломания, наречете го проклятие, ваша работа. Истина е. Иска ми се и себе си да познавах така добре.
15
Ричард слушаше как Надин приготвя нещо средно между обед и закуска в кухнята. По-рано я бе чул да уринира в тоалетната. Звукът издаваше силно налягане и малка височина на изтичащата течност, което го накара да сбърчи нос. Още с настъпването на юношеството мразеше всичко, което му напомняше за слабостта на човека, обременен от собствената си физиология. Особено неприятни му бяха онези припомняния, които идваха от човек, на когото държеше. Беше изпитал удоволствие от секса с Надин снощи, особено му се харесваше колко безукорно чиста се поддържа тя; обаче ненавиждаше звуците, които самият той издаваше в банята, та камо ли тези на другите. Когато беше женен, те не го дразнеха.
„Премини терапия. Жена ми издаваше такива звуци и сега е мъртва. Значи ли това, че всички, които го правят, умират? Така ли е?“ — помисли си той.
Ричард се изтърколи от леглото, усети как електрическата система забръмчава с облекчение, освободена от своя товар. През плетената жълта завеса, окачена на прашен корниз над прозореца, в спалнята влизаше отразена от гребена светлина. Лъчите бяха насочени насам от отсрещната сграда. От кухнята се носеше приятната миризма на претопления овчарски пай и кафе. Това го накара да си помисли, че днес всичко би могло да бъде нормално, дори приятно.
Тази мисъл внезапно бе прогонена от тъмна сянка. Нищо не се беше променило. Не беше разрешил нито собствения си проблем, нито нечие чуждо затруднение. Та нали и днес ще бъде ден, през който и дума нямаше да излезе изпод перото му. Щеше да бъде поредният ден, през който да продължи да заблуждава себе си и околните, че е поет, когато всъщност беше само паразит. Блюдолизец, послушник, неспособен на нищо друго, освен да се възхищава на онези с повече талант и енергия, които можеха да се потопят в морето на живота и да излязат с нещо, което си струва да бъде запомнено. Неговият живот по нищо не се различаваше от познатите истории, разказвани от всички неудачници — как ако не било това или онова те щели да станат такива или онакива.
— Буден ли си? — попита Надин, подавайки глава иззад вратата.