Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
След сторилото й се безкрайно дълго време, през което Кинлок методично сондираше в отворената рана, той издаде тих възглас на удовлетвореност. С деликатност, която изглеждаше неприсъща за толкова големи и силни ръце, хирургът извади малко парченце метал. Пусна го в легена, който Сали му подаде, и промърмори:
— А сега ще огледаме наоколо за всеки случай.
След като видяното го задоволи, заши раната. Всъщност нямаше нужда от помощта на слугите, тъй като Дейвид почти не помръдна, с изключение на сподавения вик и конвулсивното потръпване при първоначалното срязване.
— Подай ми онзи буркан, малката — нареди Кинлок.
Сали се подчини и отвори буркана. Вътре имаше отвратителна сивозелена смес, която вонеше ужасно. За неин ужас хирургът намаза раната с тинестата каша. Как бе възможно човек, който толкова държи на чистотата, да използва подобно гнусно нещо? Сали премълча, защото не бе моментът да проявява недоверие към хирурга.
След операцията тя изпита огромно облекчение, че дори не забеляза как Кинлок се преоблече и тихичко даде инструкции на Хю Морган, който щеше да остане при Дейвид. Сали почувства, че отново й прилошава, и побърза да излезе от стаята, за да се отпусне безпомощно върху дивана в коридора. Кинлок ненапразно я бе предупредил, че ще се разстрои. В същото време обаче тя намери хирургията за много привлекателна и заинтригуваща професия.
Когато шотландецът най-после излезе от стаята на болния, Сали го погледна тревожно.
— Мислите ли… че мина добре?
Той се отпусна в другия край на дивана. Изглеждаше уморен и изтощен, както първия път, когато го видя. Сали се изплаши, щом мъжът зарови лице в шепите си, но в следващия миг Кинлок вдигна глава и й се усмихна успокоително.
— Да. Всичко мина много добре. Извадих металния къс, а от тестовете, които току-що проведох, установих, че пациентът има нормална чувствителност в краката. Съществува малка вероятност от инфекция, но с Божията помощ се надявам, че той ще оцелее и ще стане като нов.
Сали не бе плакала, когато й казаха, че Дейвид ще умре, но след като чу, че ще живее, избухна в ридания.
— Благодаря ти, Господи — задавено мълвеше младата жена. — Благодаря ти, Господи…
Кинлок я прегърна през раменете, докато тя продължаваше да хлипа.
— Хайде, стига. Ти си смело момиче и брат ти е истински щастливец, че те има.
Тя се извърна към него и зарови лице на гърдите му. Почувства го силен и сигурен. От вълненото му сако се носеше едва доловим мирис на тютюн за лула. Това я върна двадесет години назад и си спомни за баща си, когато я прегръщаше и утешаваше, опитвайки се да разреши проблемите на едно осемгодишно момиче.
Мисълта за баща й още по-силно я разплака. Беше загубила баща си, след това майка си и сега едва не загуби и Дейвид. Но с Божията милост и доброто сърце на този намусен и груб шотландец, тя нямаше да бъде сама.
След като се наплака, Сали се отдръпна от Кинлок и измъкна носна кърпичка от джоба си.
— Съжалявам, че се показах такава ревла. Просто това, което направихте прилича на чудо. Още не мога да повярвам…
Кинлок й се усмихна уморено и внезапно й заприлича на дяволит хлапак.
— Е, нали искаше чудо? Онзи ден ходи ли в църквата „Сейнт Бартоломю“?
— Не. Но утре непременно ще отида.
— Не забравяй да го направиш. Дори Бог обича да му благодарят, когато си е свършил работата.
Сали се изправи.
— Време е да се връщам при Дейвид. Имате ли специални инструкции за през нощта?
— Моите единствени инструкции са да се храниш добре и хубаво да се наспиш — строго рече той. — Това е лекарско нареждане. Ако не започнеш да се грижиш за себе си, ще бъдеш следващия ми пациент. Не бива да се тревожиш за майор Ланкастър. Морган ще остане при него, а утре ще мина да го видя.
Тя отвори уста, за да възрази, но се спря навреме. Чувстваше се безкрайно изтощена. Нямаше какво по-специално да направи за Дейвид, което да не могат да сторят и другите.
— Много добре.
Кинлок стана и разкърши рамене, за да облекчи напрегнатите си мускули.
— Дали в този богаташки дом ще се намери малко уиски?
Ако бе поискал да се изкъпе във вана от най-доброто порто, Сали щеше да изпълни желанието му.
— Да слезем ли на долния етаж и да проверим? Кинлок взе медицинската си чанта и двамата слязоха в приемния салон. Отлично обученият иконом на лейди Джослин мигом се озова на позвъняването на Сали и донесе гарафи с коняк и уиски. Беше длъжна да отдаде заслуженото на прислугата. Нито веднъж и с най-малък жест не й бяха показали презрението си заради скромния й произход, макар че вероятно я обсъждаха в слугинските помещения.