Тези луди, луди глезли
- Автор: Сайкс Плам
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тези луди, луди глезли». Краткое содержание книги:
Всъщност Джули грешеше в това отношение. Явно всички са свръхнапрегнати по време на годежа си, невероятно стресиращо се оказва. Затова уточних:
— Джули, той е под напрежение и в момента е преуморен. Току-що приключи със заснемането на кампанията на „Лука Лука“, а и много се разстрои, защото новата фотографка, наета от агенцията, получава цялото медийно внимание…
— Точно това имам предвид! Как ще се омъжиш за човек, чиито вълнения се свеждат до това колко медийно внимание получава друг? Трябва ти мъж, който да се интересува от теб и да те поставя на първо място!
— Той държи на мен, Джули, и той е единственият за мен!
— Не е единствен, а и такова нещо като „единственият за мен“ не съществува…
Джули не престана да говори, докато ядеше току-що сервираното й киви със сметана. Устните й — изглеждаха грандиозно с новия блясък „М. А. С“, по който всички са полудели в момента — не преставаха да се движат, но аз изключих; въобще не я чувах какво приказва.
Осени ме прозрение. Как да забравя божурите от Зак или вечерите, или подаръците? Според законите на романтиката, усвоени от исторически филми като „Безсъници в Сиатъл“, съществува само един-единствен мъж и ти не си в състояние да предприемеш нищо, за да се спасиш. (По същия начин е било неминуемо Джаки и Джон Ф. Кенеди да са заедно. Представете си тя да му беше отказала! Това щеше да промени цялата история на развитието на модата в Америка.) Падам си по теориите на Жан-Пол Сартр за свободата на духа, но опре ли до единствения, извън възможностите ми е да кажа нещо по въпроса, особено след като избраникът не ми говори в момента.
Слава Богу, успях да видя така ясно нещата. Това им е гениалното на прозренията. В един момент си изгубен като китайско фиде в сицилианска лазаня, но изведнъж мисълта ти става права като Пето авеню.
Лицето на Джули отново се появи пред очите ми; и пак чух гласа й.
— … това е, което съм чувала за него. Не е добър човек. Има репутацията на мъж, който измъчва гаджетата си по странен психологически начин. Мила, възможно е да е психо! Хората нямаше да говорят така без основание.
— Напълно съм съгласна — казах.
Представа нямах с какво се съгласявам, но поне проявих достатъчно здрав разум да се съглася с онова, което Джули, искаше да приема. Надявах се да е стигнала до края на тази анти-Зак лекция.
— Трябва да изчезвам — съобщих й. — Ще се видим с теб и Джолийн призори.
Достатъчно дълго седяхме в „Четирите сезона“, а и не желаех да чуя нито думичка повече защо не бива да се омъжвам за Зак. Станах от масата и излязох от ресторанта. Копнеех да докажа на Джули колко греши.
Щом се прибрах вкъщи, се обадих на Зак. Пръстите ми леко трепереха, докато набирах номера.
— По-късно ще ви се обади!
Този път Мери Алис дори не ме остави да си отворя устата. Нямах намерение да продължавам да търпя това повече.
— Tres мило, че ще му предадеш за обаждането ми, но бих искала да ме свържеш веднага, ако обичаш — настоях възможно най-любезно.
— Не съм телефонистка от централата!
— Моля те, предай на Зак, че се обажда годеницата му. Налага се да говоря с него по изключително важен въпрос.
— Записах си да му предам.
— Мери Алис, ти не му предаваш съобщенията ми. Сигурна съм. През последната седмица не ме е потърсил нито веднъж.
— Оставям върху бюрото му бележки за всички, които са се обаждали.
Според мен М. А. не казваше цялата истина за таланта си да препредава съобщения. Съжалявах я, понеже е така депресирана през цялото време, но въпреки всичко нямаше да допусна да й се размине, задето не предаваше на Зак, че го търся.
— Моля те — простенах. — Свържи ме с него.
Тя явно закри с ръка слушалката и успях да чуя приглушен шепот. След това — слава Богу — се обади Зак.
— Какво? — излая той.
Оказах се права по отношение на М. А. Ето — Зак искаше да си побъбри с мен. За съжаление сега, когато се свързах с него, не знаех как да започна.
— Какво? — чу се отново в слушалката.
Този път ми се стори, че не се радва особено да ме чуе.
— Нищо, скъпи — измънках.
— Като е нищо, защо ме прекъсваш по време на работа?
Сетих се, че се каня да купя чанта на майка му.
— Ще купувам подарък на майка ти и се питам дали ще хареса розова коктейлна чантичка от „Шанел“, или бебешко синя. А може би предпочита жълта?
— Представа нямам! Това ли е неотложният въпрос?
— С удоволствие бих вечеряла с теб.
Мълчание. Зак явно е tres разстроен от новата фотографка, наета от агенцията му, защото днес в „Хералд Трибюн“ имаше нейна снимка на цяла страница. А и е толкова зает и така нататък. Почувствах се страшно гузна, задето го безпокоя. Хрумна ми как да го разведря. Затова предложих: