Тези луди, луди глезли
- Автор: Сайкс Плам
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тези луди, луди глезли». Краткое содержание книги:
— Подаръци! — обяви тя.
Отпусна се на пейката и ни раздаде малки пликчета. В моето открих миниатюрно диамантено сърце, точно като висящото на шията на Джули.
— Джули, не биваше! — ахнах.
Искрена бях, но същевременно се молех Джули да не обърне внимание на протестите ми. Обожавам диамантите: карат едно момиче да се чувства приповдигнато, особено когато настроението й не е най-доброто.
— О, не се притеснявай, мила. Почти без пари са — успокои ме Джули. — Исках да отпразнуваме Любовта и затова купих на всички ни по едно сърце.
Победоносното й изражение подсказваше само едно: успешно пазаруване от незаконен вид.
— Джули, пак си крала, нали? — попита Лара.
— Почти! — Преглътна и се огледа предпазливо наоколо. — Идвам от напълно ограничената, само за любими и предпочитани клиенти разпродажба при „Ван Клеф“, където е адски трудно да те поканят. Накупих съвсем евтино толкова неща, че сърцата ми ги дадоха като бонус.
Лара заприлича на буца сол. Придоби вид на буреносен облак. Това й се случва всекидневно. Заговори със зловещ и напрегнат глас.
— Но аз съм една от любимите им, предпочитани клиентки! Край! Тръгвам си — заяви тя, хвърли салфетката, сграбчи телефона и с твърда стъпка излезе от ресторанта.
Явно е била tres травмирана, защото забрави чантата си с монограма на „Кели“, за която бе чакала четири и половина години в списъка на „Ермес“. Горката Лара. Някои момичета просто не успяват да преглътнат, че има йерархия сред поканените на разпродажби на мостри. Понякога нещата са толкова заплетени, че приличат на политически, и ми се иска Кондолиза Райе да се намеси и да въведе ред.
— По дяволите! Просто нямаше как да не се стигне до пристъп на срам. Отивам да я догоня — каза Джолийн и събра нещата си. Преди да си тръгне, се обърна към мен: — Шофьорът ми ще мине да те вземе в 6,45 утре сутринта. Не закъснявай и не забравяй да разбереш каква чанта иска майката на Зак.
— Е, някои се уреждаме да ходим на разпродажби и на „Шанел“, и на диаманти. Така е при пазаруването. — Джули въздъхна. Очевидно беше изключително доволна от себе си, та чак отвъд. — Горката Лара. Наложително е да преподреди ценностната си система. Някой трябва деликатно да й подскаже, че ако не внимава, ще се превърне в едно от най-повърхностните двадесет и четири годишни момичета на Парк авеню. Сърцето да ти се скъса.
Прямотата на Джули спрямо добрите й приятелки е похвална, но има късмет, че не съм клюкарстващ тип, иначе добрите й приятелки няма да останат такива дълго време. Изведнъж Джули придоби необичайно сериозен вид. Имала да ми каже нещо, което я притеснява.
— Чарли се върна в Ел Ей. Аз, естествено, се престорих на съкрушена, но настоях да ми изпраща цветя веднъж седмично и той се съгласи веднага.
— Колко мило — отбелязах. Джули явно въртеше Чарли на малкото си пръстче, макар да се познаваха от няколко седмици. Последва напрегната пауза и Джули ме погледна изпитателно.
— Какъв е проблемът? — не се въздържах да попитам.
— Няма такъв, защото един мъж трябва да се държи точно така. — Продължи да говори, но вече шепнешком: — А твоят избраник не се държи както подобава. Прави те нещастна. — Не разбирах как Джули не забелязва, че привидно съм главозамаяна от щастие. — Погледни се: съвсем си ан — продължи тя. — Това е най-големият комплимент, който мога да направя на едно момиче, но в момента ти си прекалено ан.
Не вярвах на ушите си. В Манхатън съществува повсеместен консенсус относно невъзможността едно момиче да е прекалено богато или прекалено анорексично. Но с Джули не бях споделила нещо, което обясняваше допълнителното ми отслабване. За последен път видях Зак на събирането по случай годежа ни, когато той спомена за намерението си на следващия ден да замине за Филаделфия, където ще работи по фотографски проект. Добре, но на следващата вечер Джолийн го видяла в „Бунгалото“ на Двадесет и седма улица. Като чух това, стопих три килограма, кълна се. Защо каза, че е извън града, когато не беше? Друг важен фактор за анорексичния ми вид е традицията, когато едно момиче е лудо влюбено като мен, да не е в състояние да хапне каквото и да било. Въпреки това Джули продължи безмилостно:
— Не бива да се омъжваш за него. Представи си какво ще стане: буквално ще изчезнеш от тревога. Предполага се, че по време на годежа си човек е щастлив и спокоен.