Бебето е мое

— Не разбирам как можеш да лъжеш близките си по този начин. Защо просто не им кажеш истината?

— Защото, за разлика от теб, никой в моето семейство не е добър лъжец. Много скоро всичко ще се разчуе и тогава целият свят ще научи и последната подробност. Наистина ли искаш хлапето да е наясно как сме се срещнали?

Джейн въздъхна.

— Не. И престани да го наричаш „хлапето“. — За пореден път тя се зачуди дали бебето ще бъде момче или момиче. Все още не беше решила дали иска да разбере какво ще покаже ултразвукът.

— Освен това през последната година на нашите им се насъбра предостатъчно. Нямам намерение да им причинявам още болка.

Джейн си спомни, че Джоди й беше споменала за смъртта на снахата и племенника на Кал.

— Наистина съжалявам за това. Но щом ни видят заедно, може да почувстват, че нещо не е наред.

— Никакъв проблем, защото няма да прекарваш много време с тях. Ще се запознаете, но не си прави планове да се сближавате. И още нещо — ако някой те попита на колко си години, не признавай, че си на двайсет и осем. Ако те притиснат, кажи, че си на двайсет и пет, но не повече.

Какво ли щеше да стане, когато той научеше, че всъщност е на трийсет и четири, а не на двайсет и осем?

— Няма да лъжа за възрастта си.

— Не виждам защо не. Измами ме за всичко друго.

Тя трябваше да потисне прилива на вина.

— Ще им се стори невероятно, че съм на двайсет и пет. Не желая да ги заблуждавам.

— Професоре, сериозно те съветвам да не ме ядосваш повече, отколкото вече съм. И нямаш ли лещи, или нещо друго, та да не се налага непрекъснато да носиш тези проклети зубърски очила?

— Всъщност, това са бифокални очила. — Достави й удоволствие да му го изтъкне.

— Бифокални!

— Онези, които имат невидима линия. В горната част няма никаква корекция, а долната увеличава. Много хора на средна възраст ги носят.

С какъвто и неприязнен отговор да се канеше да я обори Кал, той бе прекъснат от един едър пътник, който се мъчеше да се добере до отделенията за икономична класа, помъкнал две солидни чанти ръчен багаж, и удари Бомбардировача по ръката с едната от тях. Джейн го зяпна почти очаровано. Навън беше около минус десет градуса, но той носеше впит потник, вероятно за да покаже мускулите си.

Кал забеляза интереса, който съпругата му проявяваше към облеклото на непознатия, и я изгледа преценяващо.

— Там, откъдето идвам, на тези потници им викаме „биячи на жени“.

Очевидно бе забравил, че насреща му не седи някоя от обичайните куклички. Джейн се усмихна сладко-сладко.

— А пък аз си мислех, че южняшките провинциалисти не удрят сестрите си.

Веждите му се сключиха.

— И представа нямаш какво правят южняшките селяни, професоре, но май скоро ще научиш.

— Ей, извинявай, че ви прекъсвам, Бомбардировач, ама се чудех дали имаш нещо против да ми дадеш един автограф за детето?