Бебето е мое

До една от стените, изправен до старо каменно огнище, стоеше очевидно скъп шкаф със стереоуредба. Върху грубо изсечена лавица над огнището бяха натрупани най-различни дреболии, включително и керамична ваза с формата на китара, в която имаше паунови пера, футболна топка, препариран фазан и снимка на мъж, който й се стори познат, макар да не можеше да се сети откъде.

През малък свод вляво се виждаше част от кухнята. Линолеумът на пода бе започнал да се бели, но печката беше изключително модерна. Друга врата вероятно водеше към спалните в задната част на къщата.

Ани Глайд се отпусна с усилие в един тапициран люлеещ се стол, докато Кал крачеше напред-назад с гневно изражение.

— … а после Рой каза, че си вдигнала пушката срещу него и ми заяви, че няма да припари отново тук без депозит от петстотин долара. Невъзвръщаем!

— Рой Потс не знае разликата между чука и дебелото си черво.

— Рой е най-добрият майстор по тези места.

— Донесе ли ми новия диск на Хари Коник Джуниър? Ето какво наистина искам, а не някакъв си глупав майстор да ми се вре в работите.

Кал въздъхна.

— Да, донесох го. В колата е.

— А че иди ми го донеси, де. — Тя махна към вратата. — И като се върнеш, да преместиш оная тонколона — много е близо до телевизора.

В мига, в който внукът й излезе, сините очи на старицата се впиха пронизващо в Джейн, която бе обзета от странното желание да падне на колене и да изповяда всичките си грехове, но подозираше, че сприхавата бабичка сигурно щеше да я плесне по главата.

— На колко си години, момиче?

— Трийсет и четири.

Другата жена се замисли.

— А той на колко си мисли, че си?

— Двайсет и осем. Но не аз му го казах.

— Обаче не си поправила заблуждението му, нали?

— Не. — Въпреки че не я бяха поканили да седне, тя се намести в края на овехтял кадифен диван. — Той иска да кажа на всички, че съм на двайсет и пет.

Ани се полюля на стола си, преди да попита:

— Ще го направиш ли?

Джейн поклати глава.

— Кал каза, че преподаваш в колеж. Това трябва да означава, че си страшно умна.

— За някои неща — да. Но не и за други, предполагам.

Бабата кимна.

— Калвин не търпи глупостите.

— Знам.

— Трябва му и малко лекомислие в живота.

— Боя се, че това не го умея. Биваше ме, когато бях малка, но вече не.

Ани вдигна очи към Бонър, който тъкмо влизаше.

— Когато чух колко набързо сте се оженили, си рекох, че може да те е изиграла, както майка ти стори с баща ти.

— Двете ситуации са напълно различни — глухо каза той.

Старицата наклони глава към Джейн.

— Дъщеря ми Амбър беше бедняшко момиче, прекарващо времето си тичайки подир момчетата. Заложи капан на най-богатото момче в града. — Тя се изкиска. — И го улови. Внукът ми беше примамката.