Бебето е мое
- Автор: Филлипс Сьюзен Элизабет
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
— Да забравя за това? Искаш да забравя?
— Не мислех, че ще те е грижа! Не мислех, че ще има значение за теб.
Той изрече през зъби:
— Има значение.
— Моля те… толкова отчаяно исках дете. — Тя потръпна, когато пръстите му се впиха в ръцете й. — Нямах намерение да те въвличам във всичко това. Изобщо не трябваше да научаваш. Никога… никога не съм правила нещо такова. Просто… в себе си усещах толкова силна болка… и не можех да измисля друг начин.
— Нямаше право.
— Знаех… знаех, че онова, което върша, е нередно. Но не ми се струваше така. Единственото, за което бях в състояние да мисля, бе да си имам бебе.
Той я пусна бавно и Джейн почувства, че едва успява да запази самоконтрол.
— Имало е и други начини. Начини, които не включват и мен.
— Банките за сперма не бяха приложима алтернатива в моя случай.
Очите му я изгледаха с неприкрито презрение, а от заплашителните нотки в мекия му, провлачен говор, Джейн изтръпна.
— Приложима алтернатива? Не ми харесва, когато използваш такива сложни думи. Виждаш ли, аз не съм прочут учен като теб. Аз съм просто тъп спортист, така че карай по-простичко.
— Не беше подходящо да използвам банка за сперма.
— И защо не?
— Коефициентът ми на интелигентност е над 180.
— Поздравления.
— Заслугата не е моя, така че не е нещо, с което се гордея. Родих се така и може би е по-скоро проклятие, отколкото благословия, затова исках нормално дете. Ето защо трябваше много да внимавам в избора си. — Тя сплете пръсти пред себе си, чудейки се как да продължи, без да го вбеси още повече. — Нуждаех се от мъж със… ъъъ… средна интелигентност. Донорите в банките за сперма обикновено са студенти по медицина и други такива.
— А не селяндури от Каролина, които си изкарват прехраната като хвърлят топка.
— Знам, че постъпих несправедливо с теб — тихо додаде Джейн, играейки си с едно от медните копчета на дрехата си, — ала вече няма какво друго да сторя, освен да ти се извиня.
— Можеш да направиш аборт.
— Не! Обичам това бебе с цялото си сърце и никога не бих го сторила!
Очакваше той да започне спор, но Бонър не каза нищо. Тя се обърна и като обви ръце около тялото си, отиде в другия край на катедрата, за да е възможно най-далеч от него, да защити себе си и бебето си.
Чу го да се приближава и изпита усещането, че я наблюдават през мерника на снайпер. Гласът му беше тих като шепот и някак странно безплътен.
— Ето как ще стане, професоре. След няколко дни двамата с теб ще отпътуваме до съседния щат, в Уисконсин, където пресата едва ли ще ни надуши. Отидем ли веднъж там, ще се оженим.
Дъхът й секна при злобата, изписана по лицето му.
— Не си прави илюзии за меден месец в уютна къщичка и градинка с рози, защото това не е брак по любов. В мига, в който церемонията свърши, всеки от нас ще си тръгне по пътя, докато бебето се роди. След това ще се разведем.
— За какво говориш? Няма да се омъжвам за теб. Изобщо не разбираш. Не ми трябват парите ти. Не искам нищо.
— Слабо ме вълнува какво желаеш.
— Но защо? Защо го правиш?
— Защото не вярвам в безпризорни деца.
— Моето дете няма да е такова. Не е…
— Замълчи! Имам цял куп права и ще се погрижа да бъдат уважени до едно, включително и за съвместно упражняване на родителските отговорности, ако реша, че го искам.
Джейн изпита чувството, че в дробовете й не е останала и капка кислород.
— Съвместно упражняване на родителските отговорности? В никакъв случай. Бебето е мое!
— Не бих се обзаложил.
— Няма да ти позволя да го направиш!
— Изгуби правото си на глас, когато намисли гадния си малък план.
— Няма да се омъжа за теб.
— Ще го направиш и още как! И знаеш ли защо? Защото ще те унищожа, преди да допусна мое дете да бъде отгледано като копеле.
— Времената вече са други. Има милиони самотни майки. За хората това няма значение.
— Но за мен има. Чуй ме! Опитай да се съпротивляваш и ще настоявам за пълни родителски права. Мога да те влача по съдилищата, докато останеш без пукната пара.
— Моля те, не го прави. Бебето е мое! Единствено мое и на никой друг!
— Кажи го на съдията.
Джейн не бе в състояние да изрече каквото и да било. Беше се озовала на място, изпълнено с толкова болка и горчилка, че да говори беше невъзможно.