Бебето е мое

— Лекар? — Джейн завъртя глава и го зяпна изумено. — Права ли е? Ще станеш лекар?

Кал изгледа баба си свирепо.

— Не можа ли да ми го кажеш по-рано?

Тя подсмръкна.

— Никой не ме е питал.

Джейн се засмя.

— Ще станеш лекар? Прекрасно!

— Докато приключа, ще бъда стар лекар. Мислиш ли, че можеш да се справиш с това мъжът ти отново да тръгне на училище?

— Не мога да се сетя за нищо, което да ми достави по-голямо удоволствие.

В този момент Роузи Дарлингтън Бонър реши, че достатъчно дълго са я пренебрегвали. Това беше нейният миг, да му се не види, и тя искаше внимание! В крайна сметка, предстояха й толкова много неща. Досадни по-малки братя, които трябваше да приветства на белия свят, приятелства, които да завърже, дървета, по които да се катери, родители, които да укротява и най-вече — страхотни романи, които да напише.

Имаше и много тестове по математика, на които да я скъсат, да не говорим пък за един злощастен инцидент в химическата лаборатория с учител, който просто не оценяваше добрата литература. Ала може би беше по-добре двамата възрастни, които я съзерцаваха с глупашки изражения на лицата, засега да не знаят за химическата лаборатория.

Роузи Дарлингтън Бонър отвори уста и нададе рев: Аз идвам, свят! Независимо дали си готов, или не!