Бебето е мое

— Поне не звуча така, сякаш съм глътнал речник. Още колко дълго смяташ да ми сервираш тези твои сложни думи?

— Не съм сигурна. Но ако го правя достатъчно бавно, може би ще успееш да схванеш някои от тях.

Знаеше, че е доста детинско да се заяжда с него по този начин, но бе за предпочитане пред враждебното мълчание, което опъваше нервите й и я караше да се заоглежда за най-близкия изход. Вместо да й вдъхнат увереност, неприкритите му усилия да избягва и най-незначителния физически контакт между тях, я караха да се чувства сякаш си няма доверие какво може да направи, ако я докопа. Джейн не обичаше да се страхува, особено когато знаеше, че правото не е на нейна страна, така че бе решила да посрещне войнствеността му с агресия. Да става каквото ще, но нямаше да допусне той да разбере, че се страхува.

Емоционалната буря, бушуваща в нея, беше само една от промените, настъпили вследствие на катастрофалните събития от последните дни. В петък сутринта, два дни след сватбата им, отиде на работа, само за да завари пред „Нюбъри“ цяла тълпа репортери, които я бомбардираха с въпроси и тикаха микрофони в лицето й. Успя да си проправи път през множеството и се втурна в кабинета си, където Мари я посрещна с благоговейно изражение и огромна купчина телефонни съобщения, включително и едно от Кал.

Свърза се с него у дома му, но той прекъсна въпросите с ръмжене и й прочете официалното съобщение за пресата, подготвено от адвоката му. В него се заявяваше, че двамата са се запознали чрез общ приятел преди няколко месеца и че решението им да се оженят било неочаквано. Изброяваше академичните й постижения и описваше неговата гордост от професионалните й успехи, нещо, което съпроводи с присмехулно изсумтяване. След това се съобщаваше, че двойката ще прекара медения си месец, или по-точно — следващите няколко месеца, в родния град на Кал, Салвейшън, Северна Каролина.

Джейн бе избухнала.

— Невъзможно! Имам часове за водене. Никъде няма да ходя.

Беше усетила ехидната му усмивка дори по телефона.

— От пет часа днес официално излизаш в един от онези… как им казваха? Творчески отпуск.

— Определено няма да го направя.

— От колежа казват друго.

— За какво говориш?

— Попитай шефа си.

И бе треснал слушалката.

Тя начаса бе отишла в кабинета на доктор Уилям Давънпорт, завеждащия катедрата по физика на „Нюбъри“, където научи, че Кал ще дари щедра сума на колежа в знак на благодарност за тяхната гъвкавост по отношение на графика й на работа през следващите месеци. Доктор Дарлингтън се беше почувствала безсилна и унижена. Само с драсването на един ред в чековата си книжка той бе поел контрол над живота й.