Бебето е мое

— Това е планината Хартейк. Трябва да мина да видя баба, преди да се настаним. Останалите от семейството ми не са в града, но тя ще вдигне врява до небесата, ако веднага не те заведа да се запознаете. И не си прави труда да любезничиш твърде много. Не забравяй, че няма да се задържиш дълго.

— Искаш да бъда груба?

— Да кажем, че не искам да станеш първа приятелка с близките ми. И запази за себе си информацията, че си бременна.

— Нямах намерение да го оповестявам.

Той сви в един път с дълбоки коловози, водещ до къща с ламаринен покрив, който отчаяно се нуждаеше от пребоядисване. Един от капаците на прозорците висеше настрани, а стъпалото към верандата беше хлътнало. С оглед на богатството му, Джейн бе шокирана от състоянието на къщата. Ако обичаше баба си, определено би могъл да отдели малко пари, за да стегне къщата й.

Съпругът й угаси двигателя, слезе от колата и мина от другата страна, за да й отвори вратата. Любезният му жест я изненада. Спомни си, че бе направил същото и на летището.

— Казва се Ани Глайд — обясни, докато Джейн слизаше — и на следващия си рожден ден ще навърши осемдесет години. Има проблеми със сърцето, както и емфизема, но още не е готова да се предаде. Внимавай със стъпалото. Мамка му, това място ще рухне върху нея.

— Убедена съм, че можеш да си позволиш да й намериш по-добро място.

Той я изгледа така, сякаш си е изгубила ума, а после отиде до вратата и потропа с юмрук.

— Отваряй, стара кукумявке, и ми кажи защо това стъпало не е оправено!

Джейн го зяпна. Така ли се отнасяше със скъпата си стара баба?

Вратата се отвори със скърцане и Джейн се оказа лице в лице с прегърбена старица с изрусена коса, която стърчеше на туфи по главата й, и ярко начервени устни, от чието ъгълче се подаваше цигара.

— Внимавай как ми говориш, Калвин Джеймс Бонър. Не забравяй, че все още мога да те напляскам.

— Първо трябва да ме хванеш.

Той извади цигарата от устата й, угаси я с върха на подметката си и прегърна старицата.

Тя се разсмя хрипливо и го потупа по гърба.

— Луд като дявола и два пъти по-лош. — Тя надникна покрай него и се смръщи срещу доктор Дарлингтън. — Коя е тази?

— Ани, това е Джейн. — В гласа му се промъкна стоманена нотка. — Съпругата ми. Нали помниш, че ти се обадих и ти казах за нея? Оженихме се миналата сряда.

— Мяза ми на градско чедо. Някога драла ли си катерица, градско девойче?

— Аз… ъъъ… не мога да кажа, че съм.

Възрастната жена изсумтя пренебрежително и отново се обърна към Кал.

— Защо ти отне толкоз дълго да дойдеш да видиш баба си?

— Боях се да не ме ухапеш и трябваше да си направя ваксина против бяс.

Това я накара да избухне в гръмък смях, който завърши с кашлица. Внукът й я прегърна през раменете и я въведе в къщата, като я ругаеше, задето цял живот е пушила.