Бебето е мое

— Джейни Бонър, искам да ми обещаеш, тук и сега, че ще се грижиш за Калвин тъй, както трябва да го прави една жена и че ще поставяш неговото добруване преди своето.

Джейн не искаше да прави нищо такова и трябваше да положи усилие да скрие слисването си.

— Животът е сложен. Трудно е да се даде такова обещание.

— Разбира се, че е трудно — сопна се бабата. — Да не си си мислила, че ще е лесно да бъдеш омъжена за този мъж?

— Не, но…

— Направи, каквото ти казах. Обещай ми, момиче.

Попаднала под прицела на тези пронизващи сини очи, Джейн усети как волята й се изпарява и откри, че не е в състояние да откаже.

— Обещавам, че ще направя всичко по силите си.

— Да речем, че бива. — Ани отново затвори очи. Музиката продължаваше да изпълва къщурката, съпровождана от поскърцването на стола и хрипливото дишане на старицата. — Калвин, обещай ми, че ще се грижиш за Джейни Бонър, както трябва да го прави един мъж и че ще поставяш нейното добруване преди своето.

— О, Ани, след сума ти години в търсене на правилната жена, наистина ли мислиш, че няма да се грижа за нея, след като най-сетне съм я намерил?

Баба му отвори очи и кимна, без да забележи злобния поглед, който Кал хвърли на Джейн, нито това, че всъщност не беше обещал абсолютно нищо.

— Ако бях накарала майка ти и татко ти да сторят същото, Калвин, нещата за тях може би щяха да бъдат по-лесни, ала тогава не бях достатъчно умна.

— Това няма нищо общо с акъла ти, дърта лицемерке. Толкова си била щастлива, че дъщеря ти е успяла да улови един Бонър, че не ти е пукало за нищо друго.

Ани се нацупи и Джейн забеляза, че аленото червило се бе разтекло по бръчките около устните й.

— Родът Бонър винаги се е смятал за прекалено добър за такива като нас от рода Глайд, ама ние им показахме. Кръвта на Глайд тече силна и чиста във вените и на тримата ми внуци. Или поне у теб и Гейбриъл. Итън открай време си е женчо — повече Бонър, отколкото Глайд.

— Само защото Итън е проповедник, не означава, че е женчо. — Кал се изправи. — Трябва да вървим, но не си мисли, че съм забравил за стъпалото отвън. А сега казвай къде криеш проклетите цигари.

— Там, където няма да ги намериш.

— Така си мислиш ти. — Той се запъти към старомодното писалище до кухненската врата, издърпа най-долното чекмедже и извади цял стек с „Кемъл“. — Смятам да ги конфискувам.

— Просто искаш ти да ги изпушиш. — Тя се надигна от люлеещия се стол с голямо усилие. — Когато Калвин се върне, и ти да дойдеш, Джейни Бонър. Много имаш да учиш какво е да си женена за селянче.

— Тя работи върху много важен проект — каза Кал — и няма да има кой знае колко време за гостувания.

— Вярно ли е?

На Джейн й се стори, че за миг в очите на старата жена проблесна огорчение.