16:50 от Падингтън
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Денка Момкова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «16:50 от Падингтън». Краткое содержание книги:
Докато Крадък любезно се сбогуваше, на бюрото пред него бе поставено листче. На него пишеше:
Госпожица Ема Кракънторп.
Иска среща с инспектор Крадък.
Във връзка със случая в Ръдърфорд Хол.
Той постави слушалката и каза на полицая:
— Доведете госпожица Кракънторп.
Докато чакаше, се облегна на стола, размишлявайки. Значи не беше сгрешил — имаше нещо, което Ема Кракънторп знаеше. Може би не особено важно, но все пак нещо. И беше решила да му го каже.
Когато Ема влезе, той се изправи. Ръкуваха се, настани я да седне и й предложи цигара, но тя отказа. Последва кратка пауза. Опитва се, помисли си Крадък, да намери точните думи. Той се наведе напред.
— Дойдохте да ми кажете нещо, нали, госпожице Кракънторп? Мога ли да ви помогна? Вие се тревожите за нещо, нали? Вероятно за нещо дребно, като мислите, че сигурно няма нищо общо със случая, но от друга страна, би могло да бъде свързано с него. Дошли сте тук, за да ми разкажете, нали? Може би се отнася за самоличността на мъртвата жена. Смятате, че знаете коя е тя?
— Не, не съвсем. Наистина мисля, че е невероятно, но…
— Но съществува някаква възможност, която ви безпокои. По-добре ми разкажете, защото може да сме в състояние да ви успокоим.
Преди да проговори, Ема помълча за момент. После каза:
— Вие се запознахте с трима от братята ми. Имах още един — Едмънд, който бе убит по време на войната. Малко преди да го убият, ми писа от Франция.
Тя отвори чантата си и извади оттам овехтяло, с избелели букви писмо. Прочете го:
Надявам се, Еми, че за теб няма да бъде шок. Ще се женя — за французойка. Всичко стана много внезапно, но знам, че ще харесаш Мартин и ще се погрижиш за нея, ако нещо се случи с мен. В следващото си писмо ще ти пиша повече подробности, а тогава ще съм семеен човек. Ще го съобщиш внимателно на стария, нали? Това ще сложи край на всичките му надежди.
Инспектор Крадък протегна ръка. Ема се поколеба, после му подаде писмото. Тя продължи, като говореше бързо:
— Два дни след като получих писмото, пристигна телеграма, в която се казваше, че Едмънд е изчезнал и се предполага, че е убит. По-късно бе съобщено със сигурност, че е убит. Беше точно преди Дюнкерк — смутни времена. Доколкото успях да установя, нямаше армейски архив, откъдето да се разбере, че се е оженил. Но, както вече ви казах, времената бяха смутни. Момичето въобще не се обади. След войната се опитах да направя някои проучвания, но знаех само собственото й име. Тази част на Франция бе окупирана от германците и беше трудно да се открие нещо, след като не знаех дори и фамилното й име. В крайна сметка реших, че женитбата въобще не се е състояла и че вероятно момичето се е оженило за някого другиго преди края на войната или и то е било убито.
Инспектор Крадък кимна. Ема продължи:
— Можете да си представите изненадата ми, когато преди около месец получих писмо, подписано „Мартин Кракънторп“.
— У вас ли е?
Ема го извади от чантата си и му го подаде. Крадък го прочете с интерес. Писмото беше написано с полегат почерк на френски — почерк на образован човек.
Скъпа мадмоазел,
Надявам се да не бъдете шокирана, когато получите писмото ми. Дори не знам дали брат ви Едмънд ви е съобщил, че сме се оженили. Казваше, че смята да го направи. Убиха го само няколко дни след нашата женитба, а по същото време германците окупираха селото ни. След като свърши войната, реших да не ви се обаждам, нито да ви търся, макар че Едмънд ми бе казал да постъпя така. Тогава бях започнала нов живот и това не беше необходимо. Сега обаче нещата се промениха. Пиша ви писмо заради сина си. Той е син и на брат ви, а аз повече не мога да му осигурявам условията за живот, които трябва да има. Пристигам в Англия в началото на следващата седмица. Бихте ли ме уведомили дали мога да дойда и да се видя с вас? Адресът ми е „Елвърс Кресънт 126“ №10.
Още веднъж се надявам, че не съм ви шокирала много.
Уверявам ви в най-добрите си чувства: