16:50 от Падингтън

— Да, наистина.

— Сега ще ти покажа нещо друго — той я поведе през стаята към някакъв тъмен дъбов шкаф.

Доста притеснена, Люси осъзнаваше силата на пръстите, сграбчили ръката й. Този ден господин Кракънторп положително не се чувстваше ни най-малко немощен.

— Виждаш ли го? Докаран е от Лъшингтън — родното място на майчиния ми род. В стил от времето на кралица Елизабет Първа. Нужни са четирима души, за да го преместят. Не знаеш какво държа вътре, нали? Искаш ли да ти покажа?

— Да — учтиво отвърна Люси.

— Не си ли любопитна? Всички жени са любопитни.

Той извади ключ от джоба си и отвори долната врата.

— Погледни, моето момиче. Знаеш ли какво има тук?

Показа й малък цилиндър, увит в хартия, която издърпа от единия край. Върху дланта му се изсипаха златни монети.

— Погледни ги, млада госпожице. Погледни ги, подръж ги, пипни ги. Знаеш ли какво представляват? Обзалагам се, че не знаеш. Прекалено млада си. Златни лири. Хубави златни лири. Парите, които използвахме, преди всичките тези книжни късчета да дойдат на мода. Струват много повече от глупавите хартийки. Събирам ги много отдавна. Имам и други неща в касата. Много скъпоценности са прибрани тук. Всичко е готово за бъдещето. Ема не знае — никой не знае. Това е нашата тайна, разбираш ли, момиче? Знаеш ли защо ти разказвам и показвам тези работи?

— Защо?

— Защото не искам да мислиш, че съм един свършен болен стар човек. В мен има още много хляб. Жена ми почина отдавна. Винаги обичаше да се противопоставя на всичко. Не харесваше имената, които дадох на децата — хубави саксонски имена. Не проявяваше никакъв интерес към родословното дърво. Никога не обръщах внимание на думите й — беше потиснато същество и непрекъснато отстъпваше. Ето, ти си енергично момиче — наистина много приятно момиче. Ще ти дам един съвет — не се захващай с млад мъж. Младите мъже са глупаци! Искаш ли да се погрижиш за бъдещето си? Ще чакаш… — пръстите му стиснаха ръката на Люси и той се наведе към ухото й. — Няма да кажа нищо повече. Чакай. Тези наивни глупаци си мислят, че скоро ще умра. Но аз няма да умра. Не бива да се изненадваш, ако надживея мнозина от тях. И тогава ще видим. Седрик и Алфред не са женени. Ема… Ема вече никога няма да се омъжи. Тя харесва малко Куимпър, но той никога няма да помисли да се ожени за нея. Разбира се, трябва да се има предвид и Алегзандър. Да, имаме и Алегзандър… Но знаеш ли, аз харесвам Алегзандър… Да, доста странно. Аз харесвам Алегзандър.