Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— Шест пъти по четири милиона, това са общо двайсет и четири милиона долара.
— Прибави и десет за адвоката.
— Десет милиона?
— Да, Клей. Това е сделката. Десет милиона долара е твоят хонорар.
— Сигурно се шегуваш.
— Напълно съм сериозен. Общо трийсет и четири. Готов съм да подпиша чековете още сега.
— Имам нужда да се поразходя.
— Ами обядът?
— Не съм гладен.
9
Краката му го носеха без цел и посока покрай оградата на Белия дом. За момент се смеси с тълпа холандски туристи, които стояха с извадени фотоапарати и чакаха да се появи президентът и да им махне с ръка; после се обърна и пое през Лафайет Парк, където бездомниците се криеха денем; седна на пейка на Фарагът Скуеър и изяде един студен сандвич, без да усети вкуса му. Всичките му сетива бяха притъпени, мислите му течаха мудно и объркано. Беше едва май, но въздухът вече беше тежък. От влагата и задуха мозъкът му блокираше още повече.
Представи си дванайсетте мрачни лица в ложата на съдебните заседатели — дванайсет разгневени граждани, които в продължение на цяла седмица са слушали потресаващи истории за препарата „Тарван“. Представи си как се обръща към тях в заключителната си пледоария: „На тях са им били нужни лабораторни плъхове, дами и господа, по възможност американци, понеже в Америка са големите пари. Ето защо са донесли своя чудодеен тарван в нашия град.“ Дванайсетте лица попиват всяка негова дума и кимат разбиращо, нетърпеливи да се оттеглят в стаята си и да въздадат правосъдие.
На колко ли е възлизало най-голямото обезщетение, присъдено от съдебна инстанция в човешката история? Дали в Книгата на рекордите „Гинес“ разполагаха с такива неща? Колкото и голямо да е било, той можеше да поиска още по-голямо: „Попълнете празното място на реда, дами и господа!“
Не, това дело никога нямаше да влезе в съдебна зала, нито пък състав от съдебни заседатели щеше някога да го изслуша. Който и да бе произвел тарвана, беше готов да похарчи неизмеримо повече от трийсет и четири милиона долара, за да потули завинаги истината. Нещо повече: готов беше да наеме всевъзможни изпълнители на специални поръчки, които да трошат кости, да крадат документи, да подслушват телефони и да опожаряват офиси — каквото бе нужно, за да не достигнат тайните му до тези дванайсет разгневени лица.
Помисли си за Ребека. Колко ли различна щеше да бъде тя, обгърната от лукса на всичките тези пари! Колко ли малко време щеше да й е нужно, за да напусне главоболията на Капитолийския хълм и да се посвети на блажените грижи на майчинството. Та тя би се омъжила за него до три месеца или колкото там време бе нужно на Барб, за да организира сватбата!
Сети се и за семейство Ван Хорн, но — странно — не като за хора, с които все още се познаваше. Те вече бяха извън живота му и той се опитваше да ги забрави. Най-после се бе отървал от тях, след четири години робство. Вече никога нямаше да позволи да издевателстват над него.
Скоро щеше да се освободи и от много други неща.
Мина час. Огледа се и видя, че се е озовал на Дюпон Съркъл и зяпа във витрините на магазинчетата срещу Масачузетс Авеню — редки книги, редки порцеланови съдове, редки костюми… редки хора. В една витрина имаше голямо огледало; той срещна собствения си поглед и се запита дали Макс Пожарникаря наистина съществува, или е някакъв измамник, или може би призрак. Повървя още малко, отвратен от мисълта, че една уважавана корпорация може да експлоатира най-безпомощните членове на обществото; секунди по-късно тази мисъл отстъпи място на екзалтацията от представата за приказното богатство, което го очакваше — богатство, надхвърлящо и най-необузданите му фантазии. Точно сега му бе нужен баща му. Джарет Картър най-точно щеше да го посъветва как да постъпи.
Мина още час. Трябваше да се връща в службата, след малко започваше седмичното им съвещание. „Уволнете ме!“ — промърмори той усмихнат на себе си.
Влезе в любимата си книжарница „Креймърбукс“ и разсеяно запрелиства книгите по лавиците. Може би твърде скоро щеше да престане да си купува книги с меки корици и да се ориентира към луксозно подвързаните издания. Щеше да напълни новите стени на новия си дом с книги.
Според уговорката точно в три той влезе в кафенето зад „Креймърбукс“, където на една маса го очакваше Макс Пейс, сам пред чаша лимонада, видимо доволен да го види отново.