Тайнственият убиец

— Покажете ми регистъра — каза Майк живо.

Голямата, тежка книга беше донесена. В отделните графи се вписваха името на изпращача, адресът му, датата на постъпването и датата на връщането на ръкописа. Майк поставя книгата върху масата в бюрото на директора и грижливо зачете голямата редица имена на авторите.

— Щом е изпратил един ръкопис, сигурно е изпратил и други — каза той. — Изтрити ли са и други записвания в книгата?

Секретарят поклати отрицателно глава.

— Това е единственото място, което намерихме — каза той. — В този регистър ще намерите имената на много местни хора. Няма нито един търговец в града, който да не е изпратил по някой ръкопис.

Майк проследи бавно с пръст дългия списък на имена. Страница по страница той прелистваше, след това той внезапно спря на едно заглавие. „Нощта на ужаса“ от сър Грегори Пене, прочете той, при което се обърна към секретаря.

— Значи и сър Грегори е пращал ръкописи?

— Да, един или два. Ще срещнете името му по-нататък. Неговите филми са писани с оглед да подхождат за мис Мендоза. Но той не ви интересува.

— Не — каза Майк бързо. — Ами нямате ли тук някой от неговите ръкописи?

— Всички са върнати — каза секретарят със съжаление. — Чел съм един от тях. Все още си спомням, че Фос убеждаваше директора да изпълнят един от неговите ръкописи. Фос използуваше положението си и измъкваше доста пари. Едва впоследствие открихме това. Той взимаше процент от авторите. Тази сутрин мистер Хебуорд откри, че веднъж Фос е взел 200 фута от една дама, като й обещал да й създаде ангажимент. По този случай днес Хебуорд написа много остро писмо до Фос.

Внезапно Майк срещна отново името на Грегори Пене. Нищо чудно нямаше, че собственикът на Гриф Товер праща ръкописи. В целия свят нямаше нито един мъж или жена, които да не се считат способни да напишат сценарий за филм.

Майк затвори регистъра и го предаде на секретаря.

— Наистина чудно е това заличаване. Аз ще говоря с Фос при първи удобен случай — каза Майк.

Той веднага отиде в малкия хотел, където живееше Фос, но не го намери.

— Миналата нощ не е бил тук — каза управителят на хотела, — поне не е спал тук. Казваше, че ще отиде в Лондон — прибави той.

Майк се върна в ателието. Беше започнало да вали и той знаеше, че артистите скоро ще се върнат. Наистина, след няколко минути големият жълт автомобил влезе в двора. Адела веднага видя Майк и му кимна, когато той я извика.

— Благодаря ви, мистер Бриксан, но ние обядвахме вече. Освен това трябва да приготвя до утре сутринта още две големи сцени.

Отказът й не беше твърде окуражителен. Майк нямаше обаче намерение да се задоволи с такъв отговор.

— Ами чая? Чай ще пиете, дори и ако 50 сцени ви предстои да приготвите за утре. През време на храненето не можете да четете, а ако четете ще ви заболи стомаха, а заболи ли ви стомаха…

Тя се изсмя от все сърце.

— Ако хазайката ми услужи със салона си, можете в четири и половина часа да заповядате на чай у дома, а в пет часа, ако имате работа, можете да си отидете.