Империя в черно и златно

Тиниса изхвърча през вратата моментално. Че остана да зяпа глуповато чичо си и да изстива вътрешно.

— Но ти… Не може да…

Стенуолд разтегли устни в нещо като усмивка.

— О, аз съм стар бръмбар, не забравяй, Че. Вътрешностите ми са направени от волска кожа. Нужно е нещо повече от отровното острие на уличен бандит, за да ми види сметката. Все пак може би е добра идея да презаредиш пронизвача. Резервни стрели и огнепрах има в моята стая.

Тя хукна като подгонена по стълбите, оставяйки го за кратко насаме с мислите му. Стенуолд дръпна наметалото на убиеца, чийто край покриваше лицето му. Смесеният произход не можеше да се сбърка, беше като печат върху кожата — в този случай истински коктейл от паешка, бръмбарска и мравешка кръв. Другият беше чиста проба мравкороден ренегат, така че отпорът, който му беше дала Че, си беше истинско чудо.

— Местни таланти, тези двамата — промълви той сам на себе си. Не бяха осоиди, нито такива, с които Империята на осите би имала вземане-даване. Играта очевидно се беше променила.

Че се върна, зареждайки в движение пронизвача.

— Дали Салма и Тото също не са в опасност? — попита тя.

— Тази нощ? Едва ли. Но утре… кой знае. Челядинке, налага се да променя плановете си.

— В какъв смисъл да ги промениш?

— Резервирал съм четири места на „Небесен“ за утре. Ти също ще пътуваш. Целият личен състав на „Великолепните“ потегля.

— Но нали каза…

— Плановете затова са планове, защото подлежат на промяна. Налага се да остана тук още малко, да довърша някои неща. Когато мога, ще дойда при вас. — Вдигна ръка да спре напиращите й възражения. — И не го казвам като евфемизъм на „повече няма да се видим“, Челядинке. Никога не съм вярвал в щурави лозунги от сорта на „свобода или смърт“. Ще дойда при вас в Хелерон, но на първо време, както вече споменах, искам ти да си на сигурно място. Звучи откачено, но май ще си в по-голяма безопасност с моите хора в Хелерон, отколкото сама с мен тук.