Империя в черно и златно

— Опитали са се да ви убият? — възкликна потресен Тото.

— Опитаха се да убият чичо Стен — внесе необходимата поправка Че, — но ние се оказахме на пътя им. Убийците, те… мъртви са и двамата. — Спомни си как накрая бяха повикали градската стража, която Стенуолд отпрати с все труповете и известно количество монети вместо отговори. Всички, включително Стенуолд, се преструваха, че нищо особено не се е случило. Явно така постъпваха онези, чиито тайни биха пострадали от излишното любопитство на властите.

Точно тогава се появи и Стенуолд без много шум.

— Добре — каза делово, като видя, че всички са се събрали. Последва примера им, настанявайки се на пода до масата, но така, че вратата да е откъм дясната му ръка, а не зад гърба му. — Време е да си кажем някои истини — подхвана той. — Макар че ако не съм сбъркал драматично в преценката си за вас, едва ли ще се изненадате особено. Че и Тиниса са слушали до втръсване лекциите ми в Академията, Федерацията на Салма има горчив опит от първа ръка с поведението на Империята, а колкото до Тото…

Младият занаятчия преглътна шумно.

— И аз подочувам някои неща, майсторе.

— Е, какво искаш да направим? — обърна се Че към Стенуолд. — Във връзка с осоидите, имам предвид.

Той кимна.

— Равнините не са се променяли — поне по отношение на политическия баланс — вече колко… петстотин години. Не е за вярване, но ако не броим обичайното кресливо съперничество между градовете-държави на мравкоидите, положението не се е променило съществено от революцията насам. Е, хората живеят по-добре на някои места, но постигнатият политически баланс е съумял да се запази непокътнат, и то не заради външен натиск, а заради собствената ни грижливо поддържана изолация. — Колкото и да се опитваше Стенуолд, и сега не успя да се отърси от даскалския тон. Говореше все едно е застанал пред зала със студенти. — А и светът отвъд нашите граници сякаш се е наговорил да ни съдейства. Паешките владения оттатък Еверис винаги са гледали на нас като на източник на ресурси, на забавление и на зандан с един-единствен изход. Бариерният рид ни откъсва от севера толкова успешно, че повечето равнинци не знаят нищо за дома на Салма, нищо освен името — Федерацията. За наш късмет сънародниците му така и не проявиха желание да ни наложат цивилизацията си. Дотук прав ли съм, Салма?

— Малко крайна, но иначе точна преценка — съгласи се ученикът му.

— А на изток… Е, там има основно пустиня, а малкото обработваема земя е заета от разнородни градове-държавици и номадски племена, хора бедни и изостанали. Или така поне пише в учебниците. Да, но за последните две поколения всичко това се промени, продължава да се променя и ще се променя по-бързо, отколкото ние можем да го осмислим.

Той въздъхна, после продължи:

— Като ви гледам сега… ме налягат спомени. Не бях много по-голям от вас, когато тръгнах на изток с неколцина луди глави като мен да проверим дали са верни тревожните новини, които пристигаха от онази част на света. И да, бяха верни, защото там се надигаше нова сила. Осородните, които в старите източници се описват като враждуващи помежду си варвари, бяха създали империя. И империята им беше разширила границите си почти до Хелерон и Тарк. Има един град на име Мина… — Спомените го заляха и той стисна очи. — Бяхме там, когато Мина падна и се превърна в поредното парче от мозайката, за която мечтаят осородните. Един свят — една империя, ако трябва да го определим с две думи.