Империя в черно и златно

— Аз също искам да помогна — побърза да добави Че. — Ще направя каквото смяташ за нужно.

Стенуолд помръкна. „А исках да те държа встрани от това.“ Но вече нямаше безопасно място, където да я настани, а ако Империята тръгнеше срещу Равнините, безопасни места нямаше да има никъде.

Тиниса продължаваше да мълчи, но Тото се размърда. Кимна бавно, макар да се виждаше, че не е особено ентусиазиран.

— И аз ще ида, майсторе — каза простичко той и Стенуолд се запита дали току-що получената диплома не е натежала на везните. Или пък съблазънта на хелеронските машини и фабрики. Или нещо друго.

— Тиниса?

Тя го погледна с усмивка.

— Чичо Стен, има неща, които не ни казваш.

А той си помисли: „Кръвта вода не става“, защото тя виждаше в сърцето и в ума му като да бяха прозрачни. Разиграваше игра на сляпа баба, която всички паякородни владееха безотказно още от най-ранно детство. Ето я Тиниса, в неговия град, отраснала сред практичните и лишени от особено въображение хора от собствената му раса, а притежаваше всичко необходимо да бъде паякородна принцеса.

— Да, и част от тях ще ви кажа, ако и когато дадете съгласието си, а други ще запазя в тайна, защото противното би ви изложило на ненужен риск. — „И ще ви оставя да си блъскате главите за какво иде реч.“

Тиниса все още го гледаше напрегнато и прехвърляше някакви аргументи в хубавата си главица.

— Ти ще дойдеш ли при нас в Хелерон?

— При първа възможност. Веднага щом приключа с някои неща тук.

Усмивката й се промени — от изпитателна в безгрижно игрива.

— Защо не, тогава? Тръгваме всички.

Стенуолд се чудеше за колко ли се е досетила. Но така или иначе беше получил съгласието им, макар да не беше сигурен, че са взели решението си поради правилната причина. Всъщност може би никога нямаше да разбере какво е подтикнало всеки от тях.

— Е, какъв е планът, чичо Стен? — подкани го да продължи Тиниса.

— Ами, преди плановете ми да се променят така неочаквано, бях уредил пътуване за четирима по релсовия път до Сарн, а оттам пеша до Хелерон. Как ви звучи?

— Ако няма друг начин да стигнем — каза Салма. Идеята за пътуване с релсовото автовозило явно не му допадаше особено.

— Всъщност има — призна Стенуолд. — Ако всичко това се случваше след месец, Железният път щеше да е готов и да ни отведе директно до Хелерон, нищо че дерат по две кожи. Уви, полагането на релсите в последния участък се бави, а ние трябва да действаме незабавно. По тази причина вместо с влак по обед вие четиримата ще се качите на „Небесен“, който потегля за Хелерон днес.

— Този „Небесен“ не беше ли някаква летяща машина? — подхвърли Салма.

— Въздушен кораб — промълви развълнувано Тото. — Много нов. Много голям.

Салма направи физиономия.

— Става все по-хубаво и по-хубаво.