Империя в черно и златно

Убиецът остана неподвижен. Стенуолд го огледа спокойно от глава до пети въпреки кръвта, която попиваше в собствения му ръкав.

— Остави бавно меча на пода и току-виж…

Но Че видя, че мъжът се готви да нападне, вероятно с надеждата да изпревари Стенуолд, замахна с ножчето и го заби с всички сили, приковавайки крака му към пода. В същия миг Стенуолд натисна спусъка. Двойният заряд от огнепрах избухна в затвореното пространство на пронизвача и произведе звук толкова силен, че сякаш погълна целия свят, поне тяхната къща със сигурност. Убиецът литна във въздуха, прелетя цялото разстояние до отсрещната стена и остана да виси там, забоден с три от стрелите. Четвъртата, която не бе срещнала пречка от човешко естество, се беше забила толкова надълбоко в стената, че върхът й сигурно стърчеше от другата страна.

Тишината, която се спусна след това, подправена с киселявата миризма на взривения огнепрах, беше абсолютна.

— Къде е… Тиниса? — попита на пресекулки Стенуолд. Че посочи мълчаливо надолу.

Хвърлиха се към счупеното перило и погледнаха към преддверието. Тиниса беше там, права, а вторият нападател лежеше като захвърлена кукла на пода пред нея. Тиниса стоеше с наведена глава, гледаше първия човек, когото беше убила в живота си, и стискаше в ръка лъскавата от кръвта му рапира.

Че чу как чичо й си поема рязко дъх.

— Чук и клещи — промълви той. — Съвсем същата е.

Че зърна проблясък в очите му, белег на просветление, което нямаше нищо общо с Тиниса. Обстановката очевидно беше различна, както и мъртвецът долу, но нещо в мизансцена, в самия миг на неподвижност и съзерцание го беше сварило неподготвен. За част от секундата той се подмлади с двайсет години, озова се някъде другаде, изгубил се в обятията на отдавнашен спомен.

А после Тиниса вдигна поглед към него, бледа, с широко отворени очи. Стенуолд се спусна на бегом по стълбите и я прегърна силно. „Първата смърт“ — мислеше си той. Настигна го спомен за кабинката на един ортоптер в Мина и за онзи войник в черно и златно, който полита назад към смъртта си. „Първата смърт, която причиняваме със собствените си ръце, винаги е трудна.“ Но тя щеше да го преживее, несъмнено. „В кръвта й е.“

После Тиниса го отблъсна, втурна се към Че и я стисна за ръката.

— Добре ли си? Стори ми се, че онзи те е хванал натясно.

Че примигна насреща й.

— Чичо Стен го уби. — Не беше очаквала подобно съпричастие от доведената си сестра.

— Искам да направите нещо за мен — обърна се и към двете им Стенуолд. Седнал беше на едно канапе в преддверието. Мъртвецът лежеше в краката му. — Едната да изтича за доктор Никрефос, бързо.

— Доктор Никрефос? — попита изненадано Че. — Не трябва ли да те види истински лекар?

— Той е дърт шарлатанин, знам — кимна Стенуолд. — Но разбира от отрови. А тези убийци… не разчитаха единствено на стомана.