Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
— Но това е било преди колко… двайсет години? — възрази Тиниса. — Къде са те сега? Защо не са превзели Хелерон? Защо армията им не е пред портите на Колегиум?
— Колкото до Хелерон, там добре познават осоидите. Всъщност, хелеронските търговци натрупаха богатства от търговия с военната им плячка, купуват от тях заграбеното и им продават произведени от бръмбарочовеци оръжия. Гледат на осоидите като на поредния град-държава, който води постоянни битки и не подлежи на промяна. Имаше един момент, по времето на войната между Империята и Федерацията, когато част от първенците на Хелерон прогледнаха за заплахата, която пълзеше към собствения им дом. Но тогава осоидите дойдоха с договори и обещания, подписаха маса споразумения, в които декларираха на хартия, че Империята им няма да се разширява оттатък Мина. И понеже търговските печалби продължиха да нарастват, хелеронските магнати си затваряха очите за вида стоки, към които проявяваха интерес осородните. А и да има такива, които не са си затворили очите, тях ги е споходила скоропостижна смърт. Колкото до това какво прави армията им… Салма, мисля, че на този въпрос ти най-добре можеш да отговориш.
Усмивката на Салма стана по-широка, но и по-студена.
— Когато толкова лесно се съгласи да ме вземеш за ученик, доста се чудех какво точно знаеш — каза той.
Другите трима го гледаха колебливо, сякаш не знаеха какво да мислят, и той поклати глава.
— Когато дойдох в Колегиум, беше минала само една година от края на Дванайсетгодишната война. Дванайсет години военен конфликт между моя народ и осородните.
Младежите бяха свъсили съсредоточено вежди, опитвайки се да осмислят казаното, да се върнат мислено към посочения период от време.
— Осоидите прекратиха завоевателните си походи чак когато стана ясно, че не са в състояние да контролират завладените вече територии. Избухнало беше въстание в тила им, покорените народи се опитваха да отхвърлят хомота на робството. Тогава ни предложиха мир, който ние не бяхме в състояние да откажем. Поискаха три от граничните ни княжества. Ако ги сравним по територия с Равнините, това би се равнявало на земите от езеро Сидерити чак до западния бряг, включително Колегиум и Век, които се падат по средата. Подписахме мирния договор и осородните поеха назад, за да потушат въстанията. И до днес чакаме на тръни кога ще се върнат. Това, надявам се, обяснява къде е била армията им през всичките тези години. Не е стояла без работа, уверявам ви. — Салма се облегна назад, като ги наблюдаваше.
— А моите агенти в Хелерон, които си държат очите и ушите отворени, имат основания да смятат, че Равнините ще са следващата жертва на Империята — заяви Стенуолд. — Ако не друго, това би означавало, че когато отново нападнат Федерацията, ще го направят едновременно от изток и от юг и ще ползват леярните на Хелерон като източник на оръжия за армията си.
— И какво можем да направим ние? — зададе Че въпроса, който терзаеше всички тях.
Стенуолд сгърби рамене.
— Надявал се бях нещата да се развият другояче, но времето е колело, което смазва и по-добри планове от моите. Идеята ми беше да ви заведа… да заведа някои от вас в Хелерон, да ви представя на когото трябва и да съберем малко информация от първа ръка. След това, на място и с достатъчно данни за плановете на осоидите, щях да ви задам един въпрос. — Замълча с пълното съзнание, че обръща нова страница в техния живот, а и в своя, че ги води по път, от който няма връщане назад. — Ще ви задам този въпрос сега. Искам да ми помогнете срещу осородните. Искам да бъдете мои шпиони, мои агенти в тази борба. Помислете си много добре, преди да ми отговорите. А сега ти, Тото.
През цялото време мелезът беше седял мълчаливо и неподвижно. Сега наблюдаваше притеснено как Стенуолд вади калъф за свитъци от вътрешността на широката си роба.
— Струваше ми доста усилия, но вече са твои. Знам, че майсторите занаятчии в Академията никога не са били щедри в похвалите си към теб, затова се постарах да измъкна от тях всичко, което ти се полага. Дипломата ти, Тото. Вече си дипломиран пътуващ занаятчия.