Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
A аз ще трябва да се подготвя за съюз със смъртта.
Зоуи
Нищо не изглеждаше, както би трябвало.
Не че не знаех къде се намирам. Знаех, че съм в Отвъдното, но не съм мъртва. Освен това срещнах Хийт, който пък беше мъртъв.
Богиньо! Всичко е толкова странно, че все по-нормална ми се струва мисълта, че Хийт е МЪРТЪВ.
Но и без това всичко изглежда не както трябва.
В този момент се бях сгушила в Хийт. Излежавахме се като възрастна семейна двойка под едно дърво върху одеяло от мъх с формата на овал, образувало се в корените на дървото. Би трябвало да съм спокойна. Мъхът беше мек, а Хийт изглеждаше сякаш наистина е жив. Виждах го, чувах го, докосвах го, дори можех да го помириша. Би трябвало да мога да се отпусна и да съм с него.
Тогава защо, зачудих се аз и се взрях в танцуващите наоколо сини пеперуди, защо съм толкова неспокойна и въобще, „извън строя“?
Баба...
Липсваше ми. Отсъствието й бе като зъбобол. Понякога не го усещах, но знаех, че го има и ще се върне. Най-често още по-болезнено.
Сигурно е много притеснена за мен. И тъжна. Мисълта колко тъжна би била баба ми беше непоносима и веднага я прогоних.
Не можех да продължавам да лежа тук. Отдръпнах се от Хийт внимателно, за да не го събудя.
Станах и започнах да крача.
Това малко ми помогна. Но само малко. Крачех напред и назад, за да съм сигурна, че не се отдалечавам от Хийт. Изглеждаше красив в съня си.
Искаше ми се да мога и аз да поспя.
Но не можех. Ако затворех очи, сякаш губех части от себе си. Но как е възможно това? Как е възможно да губя себе си? Напомняше ми малко на времето, когато имах висока температура и сънувах някакъв адски странен сън, че се въртя толкова силно и продължително, докато части от мен се разхвърчават на всички страни.
Потръпнах. Защо ми беше толкова лесно да си спомня това, докато много други от спомените ми бяха като потънали в мъгла?
Господи, толкова съм уморена.
Запътих се към една от красивите бели скали, които стърчаха от тревата и мъха, и едва не се спънах, но за щастие се хванах с ръка за близкото дърво.
Тогава забелязах ръката си. Не изглеждаше добре. Спрях и се загледах и, заклевам се, кожата ми се движеше, като в някой долнопробен филм на ужасите, където гадни неща пълзят под кожата на полуголо момиче и изглежда сякаш.,,
- Не! - извиках аз и започнах да търкам ръката си. Не! Спри!
- Зоуи,какво става?
- Хийт, Хийт. погледни. - Протегнах ръка към него. -Като във филм на ужасите е.
- Зо, за какво говориш? - попита той и местеше неразби-ращо поглед ту към ръката, ту към лицето ми.
- Ръката ми! Кожата ми!
Хвърлих се към него. u
Усмивката не можеше да прикрие притеснението му. Той се протегна и бавно прокара ръка по моята, а после преплетохме пръсти.
- Нищо й няма на ръката ти, скъпа.
- Наистина ли мислиш така?
- Да, съвсем наистина. Хей, какво става с теб/
Отворих уста, за да му кажа как имам усещането, че губя
себе си, че части от мен отплават, когато нещо привлече погледа ми. Нешо тъмно.
- Хийт, това не ми харесва - казах и посочих с трепереща ръка тъмната сянка между дърветата.
Вятърът клатеше широките зелени листа на дърветата и изведнъж вече не ми изглеждаха така уютни и подходящи за подслон, както преди миг. Усетих как тялото на Хийг потрепва и осъзнах, че не си въобразявам.
В този момент сянката се раздвижи и чух плясък на кри-
ле.
- О, не! - прошепнах.
Хийт стисна ръката ми по-силно'.
- Хайде, трябва да влезем по-навътре. Ела.
Замръзнах на място:
- Защо? Как тези дървета могат да ни предпазят от това,
което ни дебне?
Хийт хвана брадичката ми:
Зо, не го ли усещаш? Тази горичка е добра. Чисто добра. Мила. не усещаш ли своята богиня тук/
Сълзите започнаха да се стичат по лицето ми и гледката се размаза.
Не - казах тихо, сякаш едва намирах думи. - Изобщо не усещам богинята.
Той ме придърпа към себе си и ме прегърна силно:
- Не се тревожи, Зо. Аз я усещам. Така че всичко ще бъде наред, обещавам ти.
И той ме поведе все по-навътре в гората на Никс, а горещите сълзи се стичаха по хладните ми бузи.
ЕДИНАЙСЕТА ГЛАВА
Стиви Рей
- Скай? Сериозно? Къде е това, в Ирландия? - попита Стиви Рей.
Шотландия, глупачке - отвърна Афродита.
- Е, то не е ли почти едно и също? И не ми казвай глупачка. не е никак мило.