За подмяна

— А не мога ли само да проверя списъка на мъртвите?

— Не. Ако полицаите са научили за Мал, първата им мисъл ще бъде, че някой го е похарчил заради неуредени сметки. Така че те ще прикрият случилото се, поне докато не разберат каква е историята.

— Ясно. Добре, какво ще кажеш за тази идея: разбивам заявката за включване към мрежата на десет пакета и ги изпращам поотделно през десет анонимни сървъра3? Междувременно изпращам агент да наблюдава активността на сървъра за регистрация при пристигането на пакетите. Подушим ли нещо нередно, спираме оттук изпращането на останалите пакети.

— Звучи ми добре — казах аз, питайки се какви ми ги разправя. — Не съм и подозирал, че Мал е бил хакер.

— Не беше. Но не може ли една машина да си има хоби?

— Направи го.

Един от дремещите на екрана агенти се разпадна на десет парченца и се изстреля през отворите на десетте стилизирани тръбопровода, появили се в края на екрана. Едновременно с това в работното поле започна да се материализира триизмерен миниатюрен образ на главната магистрала на Матрикс. Пакетите, представяни чрез малки точки, се носеха по обиколни пътища към информационната подсистема на полицията, а през това време друг от наличните агенти мина през една от четирите врати и се отправи директно към сървъра за регистрация на потребителите, демонстративно стъпвайки на пръсти, сякаш се опитваше да не вдига шум. При нормални обстоятелства всичко това щеше да стане моментално, но избраният метод съзнателно целеше да разтегне процедурата до няколко минути. Докато чакахме, компютърът отдели част от ресурсите си за разговор с мен.

— Знаеш ли, ти му липсваше — каза той, изненадвайки ме за пореден път. — Точно по тази причина той копира гласа ти от файлове в мрежата и създаде този профил. Не можеше да се примири, че партньора му го няма, за да се заяжда с него.

— И на мен ми липсваше — отговорих аз. И наистина си беше така, винаги когато се сетех за него. Но през по-голямата част от времето, което прекарах във Фермата, аз съзнателно затварях мозъка си за всякакви спомени. Нямах друг избор. Но трябваше да му се обадя, за да му съобщя, че съм добре. Мал и аз бяхме приятели от дълго, от много, много дълго — още отпреди да станем партньори в полицията на Ню Ричмънд. Приятелството ни датираше от времето, когато бяхме Светлооки. Но не му се обадих, защото… общо взето, по същата причина, поради която не бях направил и други неща, дреболии, които може би биха могли да направят живота на някои хора по-добър. Осъзнавам това винаги със закъснение, може би защото все мисля за нещо друго.

След дълга пауза машината каза: