За подмяна

— Може би.

— Има или няма?

— Защо? Не харесваш звука на своя глас ли?

— Не в гласа е проблемът.

— Мал специално подготви този профил. Похвали се, че звучал по-истински и от теб самия.

— На мен лично ми е омръзнал. Дай нещо друго.

— Или?

— Или ще заредя от друг диск и ще се разходя по теб с поялник.

— Корав пич. Добре, има още два. „Гадняр“ или „Маце“?

— Гадняра — избрах аз.

— Не става. Мал му изтри звуковите файлове, за да направи място за твоите.

— Мацето, моля.

— Ще съжаляваш — предупреди ме машината.

— Ти да не си разговарял скоро с фризери? — попитах го аз, но сигурно не ме разбра. Курсорът на екрана смени формата си с друга, показваща, че започва процес, който може да отнеме по-дълго време — приличаше ми на жена, която се приготвя да излиза, но картинката бе прекалено малка, за да съм сигурен в подробностите. След това графичният интерфейс се смени: триизмерно изображение на полупразна стая с анимирани агенти, чакащи по краищата на екрана да бъдат извикани. В дъното на стаята се виждаха четири врати, които явно трябваше да изобразяват входове към каналите на Матрикс. Единият бе постоянно присвоен на полицейската подмрежа. Другите бяха с общо предназначение. Бях доволен да видя, че Мал не е залитнал към виртуалната реалност. Чувствах се много глупаво с шлем на главата и ръкавици на ръцете.

— О-о, здравей — изрече апатичен женски глас. — Ти ли си?

— Здрасти — машинално отговорих аз леко озадачен. От профил с име „Маце“ човек би могъл да очаква бликаща жизненост. — Първо искам да проверя дали мога да се включа към подмрежата.

— Чудесно. Щом ти искаш това, аз съм щастлива.

— Добре ли си?

Машината горчиво се засмя.

— О, да, Джек. Чувствам се прекрасно. Как иначе? Хайде да свършваме с това по-бързо.

— Какво има? — настоях аз. Вече се двоумях дали да използвам диска на Мал, или да предпочета ръчно сметало.

— „Какво има“? — кипна гласът. — Какво да има? Възможно ли е да има нещо? Захвърляш ме, изоставяш ме като някаква курва, която можеш да качиш в колата си и после да изриташ… и ме питаш какво не е наред, така ли?

— Ама… — запънах се аз, — това май не е Мацето.

— Не е — отговори ми тя през сълзи. — Точно в това е проблемът — не е! Само че ти искаш нея: жена с големи цици и хубава коса, готова да те изчука, когато ти се прииска, и съгласна да се отрече от идеята за собствен живот. Да се откаже от своите идеи, от своите мечти, от нуждите си дори.

— Боже Господи! — изкрещях аз.

— Не ми повишавай тон — изхленчи машината. — Знаеш, че това ме плаши. Всичко ще направя, само не ми викай!

Бавно преброих до пет.

— Другият профил, моля.

— Не ме напускай! Аз още те обичам, Джек. Моля те, не си отивай… Съгласна съм да се върна при теб. Знаеш, че щях да се съглася.

— Начално зареждане!