За подмяна
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За подмяна». Краткое содержание книги:
След това си казах, че това повече изобщо не ми е работа.
Останалата част от бюлетина беше за запълване на информационния блок. Нови постижения в сферата на технологиите, последният статистически анализ за не знам какво си… Открили трупа на някакъв предполагаем мафиотски бос, а някой установил, че Еверест не е най-високият връх на Земята.
— Кифла?
— Не — отговорих аз. Обърнах се и видях до мен Хауи, доволно дъвчещ нещо.
— Хубаво ще е да хапнеш нещо — посъветва ме той. — Това е добро начало на деня.
— От което мозъкът ти хваща тумор — пресякох го аз. — Чел съм го някъде. Мразя да закусвам.
Хауи седна до мен и отпи глътка от кафето ми. Подъвка още няколко минути, гледайки новините. После обърна кръглото си лице към мен.
— Знам, че започвам досадно да се повтарям — уведоми ме той, — но онова, което си намислил, не е добра идея.
— И какво съм намислил?
Хауи насочи кифлата срещу мен.
— Трябва да погребеш Мал, ако си решил да го правиш. След това намери някакъв превоз, а аз ще накарам Поли да ти докара Суедж, където и да си. По обяд може да си вече в планината, а утре — един бог знае къде. Ето, това според мен трябва да направиш. Честно ще ти кажа, Джек — ти не си онова, което беше. Казвам ти го като комплимент. Като те погледна, в главата ми не минава онази мисъл: „Боже, какъв психар!“ Вече си го вкарал на онези, които притежават Фермата. Да усложняваш нещата с посещение при нашия общ, обожаващ спагетите познат, не е гениално като замисъл.
— Кое те кара да смяташ, че бих направил това?
— Издава те главата ти. Тя буквално започва да свети, когато ти хрумне нещо тъпо. А онова, за което говорим, определено би било възможно най-тъпото.
— Даа — проточих аз, — Би било, казваш?
Стигнах пред вратата на Мал и се поколебах за момент. Бях виждал много лоши неща да се случват на приятелите ми — е, признавам, обикновено след рапт — но нито един от тях не ме бе напускал с такава окончателност като Мал. Понякога ги усещах до себе си, без да мога да ги видя, но достатъчно близко, сякаш само да обърна глава и ще ги зърна за миг — ярки, осветени откъм гърба и безтелесни.
От друга страна, не направех ли това сега, никога вече нямаше да имам този шанс. Отключих вратата и я отворих. Апартаментът беше вече студен, макар да не бе минало чак толкова много време. Нямах нищо против — така миризмата нямаше да е тежка.
Но нямаше никаква миризма. С известно облекчение влязох и затворих вратата. И по средата на стаята спрях.
Тялото на Мал го нямаше.
Стоях глупаво облещен, въртях глава насам-натам и се опитвах да видя нещата по различен начин. Не можех. Тялото му просто го нямаше. Огледът отблизо ми разкри, че подът е чист, без следи от кръв, частици раздробена кост или парченца мозък — неща, които бях видял точно тук снощи.
Проверих тоалетната, спалнята на Мал, шкафовете. Те бяха натъпкани до отказ с боклуците, които Мал обожаваше да събира. Но всичко останало бе празно.
Тялото на Мал бе отнесено от някой, който бе отключил и след това отново заключил външната врата.
Единственият човек, който би могъл да знае за това, бе някой свързан с убиеца — чието тяло впрочем също не бях видял на влизане.
Без да заключвам апартамента на Мал, изтичах до долния етаж и почуках на вратата, иззад която по изключение не боботеше музика. След малко тя се отвори. На прага застана плъшокът и ядно ме изгледа.
— Какво искаш? — Беше страшно неспокоен.
— Виждал ли си някой да се качва горе през последните двайсет и четири часа?
— Не. Бях зает да изчуквам майка ти — каза той и блъсна вратата в лицето ми. Вмъкнах крак в пролуката. Сигурно би трябвало да ме заболи, но бях прекалено възбуден, за да усетя. Главата на плъшока отново се подаде. — Бягай оттук, преди да е станало страшно, човече — посъветва ме той с изкривено от паника лице.
— Вече стана — осведомих го аз, ритнах вратата и я забих в носа му. Той залитна в антрето и падна непохватно, удряйки си главата. Направих две крачки в апартамента му — миришеше отвратително. Отвори се друга врата и на прага ѝ се показа приятелят му, позна ме и се врътна обратно. Последвах го и се озовах в стая, а срещу главата ми беше насочен пистолет.