За подмяна

— Да — отговорих му аз. — А кой, по дяволите, си ти?

— Никой — уклончиво каза той. — Тук съм случайно по повод една малка сделка с моите нови приятели. И аз не съм виждал никого и не познавам онази торба кокали, която намерих размазана на пода. Ако търсиш него, можеш да намериш тялото му в кофата за боклук при изхода на ресторанта на Манди.

— Ти ли го премести?

— Че кой друг? Започваше да мирише.

— Окей — примирих се аз и тръгнах заднишком към вратата.

— Е сега вече ще му пръсна тиквата — информира плъшокът, но едрият мъж съжалително изцъка с език.

— Не, няма да го направиш — набий най-сетне това в главата си.

Дребосъкът пъхна пистолета си в колана и разкърши рамене.

— Добре, тогава аз и Марти можем да го скапем от бой, окей? — Той погледна за разрешение към негъра, а аз започнах да се питам каква ли е йерархията тук.

Марти не изглеждаше въодушевен от перспективата и явно изпита облекчение, когато големият мъж поклати глава:

— Можеш да опиташ, само че пичът е Светлоок, а доколкото знам от опит, тези хора си падат малко луди.

Той ми намигна и съсредоточи вниманието си върху задачата с разпределянето на дозите наркотик. Плъшокът позеленя. Марти бе отстъпил крачка, а когато се обърнах към него, отстъпи още една. Минах между тях и излязох от апартамента.

Върнах се в жилището на Мал и се замислих какво да предприема. После забелязах нещо и бавно се приближих до онова място на стената, където Мал държеше окачени снимките. Дръпнах завесата и подозренията ми се потвърдиха.

Малката изложба беше изчезнала. Дъската все още си висеше, покрита с дупчиците в местата, където беше забождал снимките, но и тях, и бележките до тях, ги нямаше. Пуснах завесата.

Кой ли бе направил това? Едва ли беше Мал. Той просто не бе имал време за такова нещо, преди да го убият. А и защо да го прави? Беше полицай. Такава му беше работата. Имаше право да окачва на стените си каквото пожелае. Тогава кой?

Онзи, който бе почистил.

А може би се бе случило по-рано? Когато намерих Мал убит, последната ми мисъл би била да проверявам дали дъската със снимките си е все още на стената. Дали Суедж бе чула някой да къса набодените върху дъската неща?

Което и от двете да бе, възникваха следните въпроси: първо, защо да се премахват следите от онова, върху което Мал бе работил, и второ, имаше ли това нещо общо с мен?

Знаех отговора на втория въпрос: нищо!

Но в такъв случай убийците не бяха дошли за мен. Може би точно Мал е бил набелязаната от тях жертва.