Господарят на войната

— Не трябва да се изчерпва вълшебството — измърмори той, плъзгайки меча непохватно в ножницата. — Нима Артур нямаше нищо против да даде меча?

— Че защо да има, лорд?

— Защото Артур е опасно скептичен — каза Мерлин и се наведе да пъхне Екскалибур в предверието на храма. — Той смята, че ще можем да се справим без Боговете.

— Жалко тогава — казах аз саркастично, — че никога не е виждал как Сребърната Олуен сияе в тъмното.

Нимю изсъска срещу мен. Мерлин помълча, бавно се обърна и мрачно ме погледна.

— И защо да е жалко, Дерфел? — попита той със застрашителен тон.

— Защото ако я беше видял, лорд, сигурно щеше да повярва в Боговете, нали? Докато, разбира се, не открие вашите миди.

— А това било — каза Мерлин. — Разпитвал си наоколо, а? Пъхал си дебелия си сакски нос, където не трябва и си открил моите пидоки.

— Пидоки?

— Мидите, глупако, наричат се пидоки. Поне така им вика простолюдието.

— И те сияят? — попитах аз.

— Соковете им наистина имат такава способност — призна Мерлин безгрижно. Видях, че откритието ми го подразни, но той правеше всичко възможно да скри раздразнението си. — Плиний споменава това явление, но после споменава толкова много неща, че човек се чуди на какво да вярва. Повечето от представите му са явни глупости, разбира се. Всички тия тъпотии за друиди, които режели имел на шестия ден от новата луна! Това никога не бих го направил! На петия ден, да, понякога и на седмия, но на шестия? Никога! Освен това той препоръчва, доколкото си спомням, при главоболие да се увие главата с женска препаска за гърди, ама това лечение не действа. И как би могло? Магията е в гърдите, не в препаската, значи съвсем ясно е, че е далеч по-добре да заровиш болната глава в самите гърди. Виж това лечение винаги действа, няма пропуск. Ти чел ли си Плиний, Дерфел?

— Не, лорд.

— Така е, не съм те учил латински. Как съм пропуснал? Та, той наистина пише за пидоките и отбелязва, че ръцете и устата на тия, които ги ядат след това сияят. Признавам, че това ме заинтригува. Всеки би проявил любопитство. Нямах особено желание да проучвам това явление по-задълбочено, защото бях загубил напразно много време с по-правдоподобни твърдения на Плиний, но това се оказа вярно. Помниш ли Кадуг? Лодкарят, който ни спаси от Инис Трийбс? Той ми намира сега тези миди. Те живеят в дупки в скалите, това им е неудобното, но аз плащам добре на Кадуг и той прилежно ги измъква от скривалищата им като истински ловец на миди. Изглеждаш разочарован, Дерфел?