Господарят на войната
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 954-584-313-6
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
— Аз мислех, лорд — започнах аз, ала се запънах, защото знаех, че ще ми се надсмее.
— О! Ти мислеше, че момичето е дошло от небето! — довърши вместо мен Мерлин и зацвили подигравателно. — Чу ли това, Нимю? Нашият велик воин, Дерфел Кадарн, повярвал, че нашата малка Олуен е чудно видение — каза Мерлин, наблягайки на последните думи с многозначителен тон.
— Така и трябваше — каза сухо Нимю.
— Всъщност да, като се замисля — съгласи се Мерлин. — Добър номер, нали Дерфел?
— Да, но номер, лорд — казах аз неспособен да скрия разочарованието си. Мерлин въздъхна.
— Много си глупав, Дерфел, отчайващо глупав. Наличието на трикове не означава непременно, че не съществува вълшебство, просто Боговете невинаги ни даряват с вълшебства. Нищо ли не разбираш? — изведнъж ядосано запита той.
— Знам само, че бях измамен, лорд.
— Измамен! Измамен! Не бъди толкова патетичен. Ти си по-лош от Гауейн! Теб може да те измами друид на втория ден от обучението си! Нашата работа не е да задоволяваме инфантилното ти любопитство, а да вършим делата на Боговете, а тия Богове, са далеч от нас, Дерфел. Отишли са далеч от нас! Те изчезват, стопяват си в тъмнината, слизайки в бездната на Анун. Трябва да ги призовем, а за да ги призова имах нужда от работници, а за да привлека работници, трябваше да предложа някаква надежда. Мислиш ли, че двамата с Нимю бихме могли сами да издигнем всички тези огньове? Имахме нужда от хора! И като наплескахме едно момиче със сока на онези миди, ние ги привлякохме, а ти какво? Само знаеш да блееш, че си измамен. Кой го е грижа какво мислиш ти? Защо не идеш да изядеш една мида? Може би това ще те просветли. — Мерлин ритна дръжката на Екскалибур, която все още стърчеше от вратата на храма. — Предполагам, че оня глупак Гауейн ти е показал всичко, нали?
— Показа ми огнените кръгове, лорд.
— И сега ти искаш да разбереш за какво са, предполагам?
— Да, лорд.
— Всеки средноинтелигентен човек би се досетил сам — каза Мерлин важно. — Боговете са далече, това е очевидно, иначе нямаше да ни зарежат така, но преди много години те ни дали средства, с които да ги повикаме: Съкровищата. Сега Боговете са слезли толкова дълбоко в бездната на Анун, че само Съкровищата не са достатъчни, за да ни чуят. Така че ние трябва да привлечем вниманието на Боговете и как да го направим? Просто! Пращаме сигнал в бездната и този сигнал е една огромна огнена плетеница, в която поставяме Съкровищата, трябва да направим и едно-две други неща, които не са всъщност кой знае колко съществени, и после ще мога да умра спокойно без да ми се налага да обяснявам най-елементарни неща на разни смешно лековерни малоумници. Не! — каза той преди още да съм си отворил устата, какво остава да съм го попитал. — Не можеш да останеш тук в навечерието на Самейн. Искам само онези, на които мога да се доверя. И ако дойдеш тук още веднъж ще наредя на стражата да използва корема ти за мишена на копията си.
— А защо просто не обградите хълма с ограда от духове? — попитах аз. Оградата от духове представляваше редица от черепи, омагьосани от Друид, през която никой не смее да премине.
Мерлин ме зяпна като че ли съм си загубил ума.
— Ограда от духове! В навечерието на Самейн! Това е единствената нощ в годината, малоумнико, в която оградата от духове не действа! Трябва ли всичко да ти обяснявам? Оградата от духове, глупако, действа, защото впряга душите на мъртвите да плашат живите, но на Самейн душите на мъртвите са свободни да бродят където искат, така че не могат да бъдат впрегнати. На Самейн оградата от духове е толкова полезна на света, колкото и нашите умове.
Приех упрека му спокойно.
— Надявам се само да няма облаци — казах аз, опитвайки се да го омилостивя.
— Облаци ли? — предизвикателно ме погледна Мерлин. — Защо трябва да ме безпокоят облаците? О, разбирам! Оня слабоумен Гауейн ти е казал, само дето нищо не е разбрал. Ако е облачно, Дерфел, Боговете ще успеят да видят нашия сигнал, защото тяхното зрение, за разлика от нашето, не се влияе от облаци, но ако е твърде облачно, тогава има вероятност да завали — гласът му беше като на човек, който обяснява нещо много просто на малко дете, — а един проливен дъжд ще загаси всичките големи огньове. Ето това е. Беше ти много трудно сам да се досетиш, нали? — сърдито ме погледна той, после се обърна и се загледа в кръговете от дърва. Облегна се на черния си жезъл, разсъждавайки върху огромната работа, която бе свършил на върха на Мей Дун. Дълго време мълча, после изведнъж сви рамене. — Замислял ли си се някога какво щеше да стане, ако християните бяха успели да качат Ланселот на трона — попита той и в гласа му вместо гняв звучеше тъга.