Господарят на войната

— А ти какво правиш тук? — заяде се той с Галахад. — Нали беше християнин?

— Не бях, а съм.

— Значи се молиш за дъжд, така ли? — обвини го Кълхуч. То вече беше почнало да вали, но само леко пръскаше. Някои хора вярваха, че небето скоро ще се изясни, но неизбежно имаше и песимисти, които смятаха, че дъждът ще се засили.

— Ако наистина започне да вали из ведро тази нощ — рече Галахад, който с удоволствие приемаше словесните двубои с Кълхуч, — ще признаеш ли, че моят Бог е по-силен от вашите?

— Ще ти прережа гърлото — изръмжа Кълхуч без никакво намерение да изпълни заканата си, защото и той като мен от години бе приятел с Галахад.

Кунеглас отиде да разговаря с Артур, Кълхуч тръгна към една кръчма при северната порта на Дурновария да търси някакво червенокосо момиче, а ние с Галахад и малкия Гуидър влязохме в града. Атмосферата бе жизнерадостна, като че ли някакъв голям есенен панаир бе напълнил улиците на Дурновария и околните поляни. Търговци бяха опънали сергии, кръчмите работеха на пълни обороти, фокусници омайваха тълпата с майсторството си и десетки менестрели пееха по ъглите. Една обучена мечка се търкаляше нагоре-надолу по хълма на Дурновария под къщата на епископ Емрис и ставаше все по-опасна и по-опасна, защото хората я поеха с медовина. Зърнах епископ Сенсъм, който надничаше през един голям прозорец и зяпаше огромното животно, но щом ме видя се дръпна назад и затвори кепенците.

— Колко време ще остане затворен? — попита ме Галахад.

— Докато Артур му прости — отвърнах, — а той все някога ще му прости, защото винаги прощава на враговете си.

— Съвсем като християнин.

— Съвсем като глупак — казах аз след като се уверих, че Гуидър не може да ме чуе. Бе отишъл да гледа мечката отблизо. — Но на природения ти брат едва ли ще прости. Всъщност аз го видях преди няколко дни.

— Ланселот ли? — изненада се Галахад. — Къде?

— Със Сердик.

Галахад се прекръсти, нехаещ за смръщените погледи, които предизвика с това. В Дурновария, както и в повечето градове на Думнония, повечето хора бяха християни, но днес улиците бяха изпълнени с езичници от провинцията и мнозина горяха от желание да се счепкат с християнските си врагове.

— Мислиш ли, че Ланселот ще се бие на страната на Сердик? — попита ме Галахад.

— Че той кога се е бил? — отвърнах аз язвително.

— Да, но може.

— Тогава, ако изобщо се бие, ще е на страната на Сердик.

— В такъв случай се моля да ми се изпречи на пътя, за да го убия — рече Галахад и пак се прекръсти.