Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
— Кои са онези? — Рена посочи към тях.
— Дървените войници — каза Арлен. — Кралската стража на Анжие. Херцог Райнбек каза, че ще ги изпрати, за да се учат от Кътърови в Хралупата.
— Май-май още не са се научили — отбеляза Рена.
Въпреки великолепните си брони мъжете стискаха сковано оръжията си и се озъртаха неспокойно.
— Градска стража — отвърна Арлен. — Могат да сплашват граждани и от време на време да поступват някого, но се съмнявам, че някой от тях си е служил с тия копия извън тренировъчната площадка, преди да дойдат тук. — Посочи напред. — А принц Тамос май е най-уплашен.
И наистина, мъжът, към когото Арлен сочеше, изглеждаше точно както Рена си представяше принцове насред битка — скрит под ярка стоманена броня, изписана със златни защити. Беше висок и мускулест, с огромни плещи и старателно подстригана черна брада върху четвъртитата си челюст.
Ала принцът пристъпяше нервно от крак на крак, въртеше рамене и усукваше врат, опитвайки се напразно да отпусне стегнатите си на възел мускули. Рена подушваше страха му чак оттам и знаеше, че и демоните го подушват.
Дърварите явно бяха пратили Дървените войници в ариергарда, уж да пазят жените, които, по всичко личеше, нито искаха, нито имаха нужда от закрила.
Преди години бащата на Рена бе поискал от Брайн и още неколцина Кътърови от Потока да му помогнат да разчисти малко земя за сеитба. Рена и Бени наблюдаваха как мъжете работят часове наред, систематично събаряха дърветата, извлачваха ги и изкореняваха дънерите, всяко движение — плавно и отработено, като се възползваха от инерцията на инструментите си, без да се налага да пилеят излишна енергия.
Кътърови от Хралупата се биеха по същия начин. Още размахваха сечивата си, ала вече защитени, и ги прилагаха брутално ефикасно.
Двамина с огромни брадви се редуваха да секат краката на един от дървесните демони. Беше висок и мършав, с огромен размах на клоноподобните си крайници, но когато и да опиташе атака срещу един от двамата мъже, нападаше го другият. Ако чудовището успееше да улучи някого, мъжете поемаха удара със защитените халки по ръцете си, които експлодираха с магическа сила. Накрая една от брадвите улучи демона зад коляното и крайникът се подви.
— Сам! — провикна се единият от брадварите и иззад демона се показа трети Кътър и го притисна към земята с огромния си ботуш. Моментално се захвана за работа с трион си, като преодоля за броени секунди дебелата броня по врата на демона насред дъжд от магически искри и бливнала черна гнилоч. Главата на демона се изтърколи.
— Нощи — прошепна Рена.
Арлен се усмихна и кимна.
— Това е Сам Кътър, но всички му викат Сам Триона. Едно време режеше клоните от повалените дървета, за да могат останалите дървари да ги извлекат. Стотици на ден. Сега също толкова бързо реже крайници на демони.
Някой друг се провикна за помощ и Сам се обърна към един Кътър с тежка заострена кирка, която размахваше срещу друг дървесен демон. Всеки удар изтласкваше демона крачка назад, ала съществото не показваше с нищо, че е ранено — лекуваше се също толкова бързо, колкото мъжът срещу него му нанасяше рани. Сам се примъкна зад демона и започна да реже един от подобните му на дънери крака направо на място. Демонът се строполи с вой и дърварят вдигна кирката си за поздрав към Сам, преди да я стовари върху демона.
В другия край на сечището десетина дървари дърпаха въжетата, с които бяха впримчили раменете и ръцете на каменния демон, и се люшкаха ту в едната, ту в другата посока, докато ядронът се мяташе диво. Две от жените обстрелваха непрестанно обсидиановата му броня и тежките арбалетни стрели го бяха превърнали в нещо, подобно на таралеж, ала сякаш само провокираха яростта му и нищо повече.
Наоколо стояха трима мъже и момче — двама по-млади, с малки, ала масивни на вид чукове и един по-възрастен, с ковашки чук с дълга дръжка. Момчето стискаше дебел метален клин.
— Том Клина и синовете му — рече Арлен, докато ги сочеше. — Гледай.
Каменният демон бе вкопал крака в земята, за да устои на напора на мъжете с въжетата, и двамата младежи се втурнаха напред. Забиха защитени клинове в пролуката между бронираните пластини над и под коленете му и почти едновременно замахнаха с чуковете си, веднъж, дваж, насред дъжд от магически искри.
Демонът изрева и се олюля, а дърварите задърпаха въжетата с цялото си тегло, за да го свалят. Опашката му улучи едната групичка мъже и събори трима, а въжето изплющя във въздуха. Демонът залитна в противоположната посока и накрая се сгромоляса.