Куртоазни новели-ле

Но ето, че през пролетта, щом първите лъчи изгрели и птичките в леса запели, мъжът за лов се пригласил и на сестра си наредил, [60] щом той излезе през вратата, да я затвори. И сестрата тъй сторила. А после взела псалтир и в него се зачела, без за жена му да се сети. [65] Когато почнало да свети по-силно слънце на небето, с горчиви сълзи на лицето жена му, виждайки, че няма друг никой в стаята голяма, [70] горчиво почнала да стене: — Ах, Господи, защо на мене ти отреди съдба такава! Какво ли друго ми остава освен от този мрачен кът [75] умряла да ме изнесат? Защо ли луда ревност кара съпруга ми от изневяра да се бои? Как да отида на църква, близки как да видя? [80] Бих гледала с добро око на вас, съпруже мой, ако със нещо ме поразвлечете. Родителите ми, проклети дано да са, да идат в ада, [85] защото още много млада ме дадоха на този стар ревнив и властен господар, с пробудени младежки сили. Защо не са го потопили [90] на ада в огнената лава в деня, когато бил кръщаван! Аз чувала съм разни хора от тази област да говорят, че на онез, които страдат, [95] понякога пък им се пада и чудеса да изживеят, и радости да ги съгреят. Например рицари достойни намират си красиви, стройни [100] жени от висше потекло. Нещастни дами би могло в мъже прекрасни да се влюбят и без честта си да загубят, да си живеят с тях щастливи. [105] Всесилни Боже милостиви, стори така, че и за мен да стане чудо някой ден!         Щом промълвила си молбата, огромна птица чудновата [110] се през прозорчето провряла и мигом в стаята влетяла: сокол грамаден мигновено пред нея кацнал. Изумена, тя вгледала се в тази птица, [115] която в млад и снажен рицар превърнала се… А жената с воал закрила си главата от ужас и от удивление. Младежът, за успокоение, [120] я поздравил с дълбок поклон и казал със прочувствен тон: — Госпожо, нищо страшно няма. Соколът е една голяма и горда твар. Не се чудете, [125] а любовта ми приемете. Обичам ви от дълго време. Откакто тази страст обзе ме, едничко нещо исках аз — да знаете, че само вас [130] обичал съм и ще обичам, на вас душата си обричам. Любима, вече ви го казах… Уви, не можех да изляза от моя край, преди да бях [135] дочул аз призива ви плах. Достигна той до мен и ето: на вас отдавам си сърцето.         Жената се успокоила, главата бавно си открила [140] и му отвърнала, че тя не ще страни от любовта, че щом на Бог се уповават, не ще я нищо спре тогава. Тъй снажен и красив бил той, [145] че тя такъв в живота свой все още не била видяла и занапред едва ли щяла да види… — Аз, госпожо, зная дълга си… Никак не желая [150] мен някои да ме винят, че аз не съм, във своя път, зачитал нашия Създател, върховния доброжелател, избавил ни от ред беди [155] и от неволи заради адамовото прегрешение. Бог е живот и просветление за грешните… Тъй е било и иначе не би могло. [160] Щом се съмнявате, тогаз нека свещеник тук при вас да дойде да ви причести, (уж Бог греха ви да прости). Ще се превърна аз в туй време [165] в самата вас и ще приема причастието примирено, както от Бог е отредено88.         Допаднала й таз идея и го допуснала при нея [170] да легне, ала ни с милувка, нито с прегръдка, ни с целувка той не посмял да привлече любимата. Но ето, че там влязла старата от сън [175] да я събуди, че навън отдавна слънцето блестяло. Без да помръдне свойто тяло, тя вид страдалчески си дала и пред сестрата настояла [180] да доведат тозчас у тях свещеник, че било я страх да не умре непричестена. — Госпожо, брат ми този ден е на лов — отвърнала сестрата. — [185] Почакайте. Ключ за вратата освен аз, никой друг тук няма.         Ала подучената дама престорила се, че припада за най-голяма изненада [190] на старата. Веднага тя още от входната врата свещеник викнала. Той мигом със просфората си пристигнал: тъй рицарят се причестил [195] и от потира вино пил. След туй свещеникът излязъл от стаята тъй, както влязъл. Последвала го и сестрата…