В Британия владетел стар
живял и, като господар
могъщ, налагал си властта
над град Карвент86 и областта —
там, где тече река Дюела. [15]
Издигнал яка цитадела,
богатства насъбрал безброй
и тъй като възстар бил той,
си казал, че е крайно време
съпруга млада да си вземе, [20]
защото много искал тя
да може да роди деца,
които хем да продължат
рода му, хем да наследят
богатствата, които имал. [25]
Девойка с хубост несравнима
старикът взел си за съпруга,
от род най-достолепен… Друга
такваз не можете откри
в Линкълн, в Ирландия дори. [30]
Разяждан от любов ревнива
към своята жена красива,
той я държал все под надзор
(като във истински затвор)
в голяма стая, гдето само [35]
била допускана сестра му —
вдовица, вече побеляла,
която зорко я следяла87.
А там, доколкото аз зная,
и други дами в друга стая [40]
живеели, но никой път
те не могли да посетят
затворницата клета… Тя
пет-шест години в крепостта
останала като престъпник [45]
и никой близък там не стъпил.
Но и отрок не се родил.
Така ревнив съпругът бил,
че никой (ни камериер,
нито слуга, ни портиер) [50]
не влизал в стаята, в която
била затворена жената.
А тя, все тъй печална, бледна
лелеела една последна
надежда — чакала смъртта. [55]
Но ето, че през пролетта,
щом първите лъчи изгрели
и птичките в леса запели,
мъжът за лов се пригласил
и на сестра си наредил, [60]
щом той излезе през вратата,
да я затвори. И сестрата
тъй сторила. А после взела
псалтир и в него се зачела,
без за жена му да се сети. [65]
Когато почнало да свети
по-силно слънце на небето,
с горчиви сълзи на лицето
жена му, виждайки, че няма
друг никой в стаята голяма, [70]
горчиво почнала да стене:
— Ах, Господи, защо на мене
ти отреди съдба такава!
Какво ли друго ми остава
освен от този мрачен кът [75]
умряла да ме изнесат?
Защо ли луда ревност кара
съпруга ми от изневяра
да се бои? Как да отида
на църква, близки как да видя? [80]
Бих гледала с добро око
на вас, съпруже мой, ако
със нещо ме поразвлечете.
Родителите ми, проклети
дано да са, да идат в ада, [85]
защото още много млада
ме дадоха на този стар
ревнив и властен господар,
с пробудени младежки сили.
Защо не са го потопили [90]
на ада в огнената лава
в деня, когато бил кръщаван!
Аз чувала съм разни хора
от тази област да говорят,
че на онез, които страдат, [95]
понякога пък им се пада
и чудеса да изживеят,
и радости да ги съгреят.
Например рицари достойни
намират си красиви, стройни [100]
жени от висше потекло.
Нещастни дами би могло
в мъже прекрасни да се влюбят
и без честта си да загубят,
да си живеят с тях щастливи. [105]
Всесилни Боже милостиви,
стори така, че и за мен
да стане чудо някой ден!
Щом промълвила си молбата,
огромна птица чудновата [110]
се през прозорчето провряла
и мигом в стаята влетяла:
сокол грамаден мигновено
пред нея кацнал. Изумена,
тя вгледала се в тази птица, [115]
която в млад и снажен рицар
превърнала се… А жената
с воал закрила си главата
от ужас и от удивление.
Младежът, за успокоение, [120]
я поздравил с дълбок поклон
и казал със прочувствен тон:
— Госпожо, нищо страшно няма.
Соколът е една голяма
и горда твар. Не се чудете, [125]
а любовта ми приемете.
Обичам ви от дълго време.
Откакто тази страст обзе ме,
едничко нещо исках аз —
да знаете, че само вас [130]
обичал съм и ще обичам,
на вас душата си обричам.
Любима, вече ви го казах…
Уви, не можех да изляза
от моя край, преди да бях [135]
дочул аз призива ви плах.
Достигна той до мен и ето:
на вас отдавам си сърцето.
Жената се успокоила,
главата бавно си открила [140]
и му отвърнала, че тя
не ще страни от любовта,
че щом на Бог се уповават,
не ще я нищо спре тогава.
Тъй снажен и красив бил той, [145]
че тя такъв в живота свой
все още не била видяла
и занапред едва ли щяла
да види… — Аз, госпожо, зная
дълга си… Никак не желая [150]
мен някои да ме винят,
че аз не съм, във своя път,
зачитал нашия Създател,
върховния доброжелател,
избавил ни от ред беди [155]
и от неволи заради
адамовото прегрешение.
Бог е живот и просветление
за грешните… Тъй е било
и иначе не би могло. [160]
Щом се съмнявате, тогаз
нека свещеник тук при вас
да дойде да ви причести,
(уж Бог греха ви да прости).
Ще се превърна аз в туй време [165]
в самата вас и ще приема
причастието примирено,
както от Бог е отредено88.
Допаднала й таз идея
и го допуснала при нея [170]
да легне, ала ни с милувка,
нито с прегръдка, ни с целувка
той не посмял да привлече
любимата. Но ето, че
там влязла старата от сън [175]
да я събуди, че навън
отдавна слънцето блестяло.
Без да помръдне свойто тяло,
тя вид страдалчески си дала
и пред сестрата настояла [180]
да доведат тозчас у тях
свещеник, че било я страх
да не умре непричестена.
— Госпожо, брат ми този ден е
на лов — отвърнала сестрата. — [185]
Почакайте. Ключ за вратата
освен аз, никой друг тук няма.
Ала подучената дама
престорила се, че припада
за най-голяма изненада [190]
на старата. Веднага тя
още от входната врата
свещеник викнала. Той мигом
със просфората си пристигнал:
тъй рицарят се причестил [195]
и от потира вино пил.
След туй свещеникът излязъл
от стаята тъй, както влязъл.
Последвала го и сестрата…
вернуться
86
Ст. 14: Карвент е селище в Южен Уелс, на 16 км от Карлеон, където впоследствие (ст. 475) се пренася действието. Там обаче няма река Дюела (ст. 16). По този въпрос един учен (Е. Брюгер) изказва основателното предположение, че уелската ономастика е прикачена за колорит към разказ, чиито герои Йонек и Мулдумарек носят бретонски имена. Колкото до реката, в Западен Бретан (Финистер) има р. Даула, която се влива в Бресткия залив. Подобно смесване на топоними от островна Британия и от континентална Франция се среща и в романите на Кретиен дьо Троа.
вернуться
87
Ст. 38: Ситуацията е аналогична на тази в Гижмар, където старият ревнив съпруг е възложил на своя племенница да стои неотлъчно до жена му.
вернуться
88
Ст. 168: Мъжът-птица, владетел в Другия свят, легитимира любовното си желание с християнската ценностна система. И тук е налице не толкова проява на религиозен мироглед, колкото механично наслагване на два религиозни слоя, които обслужват фабулата.