Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Продавам реклами за радиостанции — той подаде ръка. — Рон Джоунс.
— Дейв Уилямс. Аз съм в музикалния бизнес. Ако не възразявате за въпроса, за кого ще гласувате през ноември?
— За Никсън — отвърна Джоунс без колебание.
— Но Вие сте против войната и поддържате гражданските права за негрите, макар и в бъдеще; значи сте съгласен с Хъмфри по проблемите.
— По дяволите проблемите. Имам жена и три деца, ипотека и заем за колата; това са моите проблеми. С усилие се издигнах до регионален мениджър по продажбите, а целта ми е до няколко години да стана национален директор по продажбите. Скъсах се от работа за това и никой няма да ми го отнеме: нито метежните негри, нито дрогираните хипита, нито работещите за Москва комунисти и със сигурност — не и някой мекушав либерал като Хюбърт Хъмфри. Не ми пука какво казвате за Никсън, той защитава хората като мен.
В този момент със смазващо усещане за надвисналата съдба Дейв разбра, че Никсън ще спечели.
За пръв път от месеци Джордж Джейкс облече костюм, бяла риза и вратовръзка и отиде да обядва с Мария Самърс в клуб Жокей. Поканата дойде от нея.
Предполагаше какво ще стане. Мария беше говорила с майка му. Джаки беше казала на Мария, че Джордж по цял ден се въргаля из апартамента си и не прави нищо. И Мария щеше да му каже да се стегне.
Той не виждаше смисъл. Животът му беше разрушен. Боби беше мъртъв, а следващият президент щеше да е или Хъмфри, или Никсън. Вече нищо не можеше да се направи нито за спирането на войната, нито за равенството на черните, нито дори за това полицията да престане да бие всеки, който не й се харесва.
Въпреки това прие да обядва с Мария. Отдавна се знаеха.
Мария изглеждаше привлекателно по един зрял начин. Носеше черна рокля, подходящо сако и перли. Излъчваше увереност и авторитет. Изглеждаше такава, каквато е — успешен чиновник от средно ниво в Министерството на правосъдието. Отказа коктейл и двамата поръчаха обяд.
Когато келнерът се оттегли, Мария каза на Джордж:
— Никога няма да ти мине.
Той разбра, че Мария сравнява неговата мъка по Боби със собственото си страдание по Джак.
— В сърцето ми зее рана, която не зараства — каза тя.
Джордж кимна. Мария беше толкова права, че направо му беше трудно да не заплаче.
— Работата е най-доброто лекарство. Работата и времето.
Джордж осъзна, че тя е оцеляла. Нейната загуба беше по-голяма, защото Джак Кенеди й беше любовник, не просто приятел.
— Ти ми помогна — продължи Мария. — Намери ми работа в министерството. Това беше моето спасение: нова среда, ново предизвикателство.
— Но не и нов приятел.
— Не.
— Още ли живееш сама?
— Имам две котки. Джулиъс и Лупи.
Джордж кимна. Това, че не беше омъжена, щеше да й помогне в министерството. Избягваха да повишават омъжени жени, които можеха да забременеят и да напуснат, но една заклета мома имаше по-добри шансове.
Поднесоха храната и двамата похапваха мълчаливо няколко минути. После Мария остави вилицата и каза:
— Искам да се върнеш на работа, Джордж.
Джордж беше трогнат от нейната любяща загриженост и се възхищаваше колко твърдо и решително е изградила живота си наново. Но не можеше да предизвика у себе си никакъв ентусиазъм. Безпомощно сви рамене.
— Боби си отиде, Маккарти загуби номинацията. За кого да работя?
Отговорът на Мария го изненада.
— За Фосет Реншоу.
— За тези гадове? — Фосет Реншоу беше вашингтонската правна фирма, която му предложи работа, щом завърши, и веднага оттегли предложението си заради участието му в Похода на свободата.
— Можеш да станеш техният експерт по гражданските права — додаде Мария.
Джордж изпита задоволство от иронията. Преди седем години защитата на гражданските права му попречи да работи във Фосет Реншоу; днес това беше негово предимство. Почувства се по-добре.
— Работил си в Министерството на правосъдието и на Капитолия, затова имаш безценни познания какви са нещата отвътре. И знаеш ли какво? Изведнъж стана много модерно всяка вашингтонска правна кантора да има по един черен адвокат.
— Откъде знаеш какво им трябва на Фосет Реншоу?
— В Министерството много се занимаваме с тях. Обикновено се мъчим да накараме клиентите им да спазват правителственото законодателство.