Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво става, мамицата му?
Лампите в стаята светнаха и Вали видя как през разбитата врата влизат двама униформени от чикагската полиция.
— Какво става, по дяволите?
В отговор единият го халоса с палка.
Вали успя да мръдне и вместо по главата, бухалката болезнено го удари по рамото. Той извика, а Бийп запищя.
Стиснал раненото си рамо, Вали заотстъпва към леглото. Ченгето пак замахна. Вали отскочи назад, падна на леглото и палката улучи крака му. Изрева от болка.
И двамата полицаи вдигнаха палките. Вали се претърколи и покри Бийп. Едната палка удари гърба му, а другата — хълбока.
— Спрете, моля ви, спрете, не сме направили нищо лошо, спрете да го удряте.
Вали усети още два страховити удара и помисли, че ще припадне. Тогава внезапно ударите секнаха и два чифта тежки стъпки прекосиха стаята и излязоха.
Вали се смъкна от Бийп.
— Ах, по дяволите, боли.
Бийп се надигна на колене и опита да види раните му.
— Защо го направиха? — попита тя.
Вали чу шум от още разбити врати и още викащи хора, които бяха измъкнати от леглата си и пребити.
— Чикагската полиция може да прави каквото пожелае — отговори той. — По-зле е от Източен Берлин.
През октомври в самолета за Нашвил Дейв Уилямс седеше до един поддръжник на Никсън.
Дейв пътуваше за Нашвил, за да направи запис. Дейзи Фарм, неговото студио в Напа, още се строеше. Пък и някои от най-добрите музиканти се намираха в Нашвил. Дейв имаше чувството, че рокмузиката става твърде интелектуална, с психеделични звуци и двадесетминутни китарни сола. Затова планира албум с класически двеминутни поп песни, „Момичето на най-добрия ми приятел“, „Чух го през лозницата“ и „Ули Були“. Освен това знаеше, че Вали записва солов албум в Лондон и не искаше да остане по-назад.
Имаше и друга причина. Малката Лулу Смол, която флиртуваше с него по време на Всезвездното турне, сега живееше в Нашвил и работеше като беквокал. Дейв имаше нужда от някоя, която да му помогне да забрави Бийп.
На четвърта страница във вестника имаше снимка от олимпиадата в Мексико сити. Беше от церемонията по връчването на медалите за двеста метра гладко бягане. Златният медалист беше Томи Смит, черен американец, който счупи световния рекорд. Един бял австралиец взе среброто, а друг черен американец — бронза. И тримата носеха значки за граждански права върху олимпийските си екипи. Докато звучеше химнът, двамата американски атлети стояха със сведени глави и бяха вдигнали юмруци в поздрава на Черната сила. Снимката беше във всички вестници.
— Позорно — рече мъжът, който седеше до Дейв в първа класа.
Изглеждаше на четиридесетина години и беше облечен в делови костюм, бяла риза и вратовръзка. Извадил беше от куфарчето си обемист напечатан на машина документ и го анотираше с химикалка.
Дейв обикновено избягваше да разговаря с хората по самолетите. Разговорите често се превръщаха в интервю какво е наистина да си поп звезда и ставаше скучно. Но този мъж явно не го разпознаваше. А на Дейв му беше любопитно да разбере какво се върти в главата на такъв човек.
Съседът продължи:
— Виждам, че президентът на Международния олимпийски комитет ги е изгонил от игрите. Адски правилно.
— Името на президента е Ейвъри Брънгейд — рече Дейв. — В моя вестник пише, че през тридесет и шеста, когато игрите се провеждали в Берлин той защитавал правото на германците да отправят нацисткия поздрав.
— И с това не съм съгласен — обясни бизнесменът. — Игрите не са политически. Нашите атлети се състезават като американци.
— Американци са, когато печелят състезанията и когато постъпват в армията — отвърна Дейв. — Но стават негри, когато поискат да си купят къща до Вашата.
— Е, аз съм за равенството, но бавната промяна обикновено е по-добра от бързата.
— Може би тогава е хубаво да пратим изцяло бяла армия във Виетнам просто докато не сме сигурни, че американското общество е готово за пълно равенство.
— И войната не одобрявам. Ако виетнамците са толкова тъпи, че да искат да стават комунисти, прав им път. За комунистите в Америка трябва да се тревожим.
Този човек според Дейв беше от някоя далечна планета.
— С какъв бизнес се занимавате?