Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Когато се нахраниха, Ана попита:
— Щом не можем да платим на нашия автор, можем ли да ти дадем подарък, който да му предадеш? Има ли нещо западно, което той би искал?
Василий имаше нужда от пишеща машина, но това щеше да го разкрие.
— Пуловер — каза Таня. — Наистина дебел топъл пуловер. Все му е студено. И бельо, с дълги ръкави и дълги гащи.
Ана се смая от това надникване в живота на Иван Кузнецов.
— Утре ще ида във Виена и ще му купя най-доброто.
Таня кимна доволно.
— Да се видим пак тук в петък?
— Да.
Таня се изправи.
— Трябва да си тръгнем поотделно.
По лицето на Ана пробяга паника.
— А ръкописа?
— Облечи якето ми — отговори Таня. Дрехата може и да беше малко тясна за по-едрата Ана, но тя успя да я облече. — Когато пристигнеш във Виена, разпори подплатата. — Тя стисна ръката на Ана. — Не губи ръкописа. Нямам копие.
Таня се събуди посред нощ, понеже леглото й се тресеше. Седна ужасена. Мислеше, че тайната полиция е дошла да я арестува. Когато запали лампата, видя, че е сама, но разтрисането не беше сън. Рамкираната снимка на Гриша танцуваше върху нощната масичка. Бурканчетата козметика тракаха по стъклената повърхност на тоалетката.
Таня изскочи от леглото и отиде до отворения прозорец. Зазоряваше се. От близката голяма улица се носеше нисък рев, но Таня не виждаше какво го предизвиква. Изпълни я неясен страх.
Потърси коженото яке, но си спомни, че го е дала на Ана. Набързо нахлузи джинси и пуловер, обу се и изтича навън. Въпреки ранния час на улицата имаше хора. Таня бързо се отправи по посока на шума.
Като стигна голямата улица, веднага разбра какво е станало.
Звукът идваше от танкове. Те минаваха по улицата бавно, но без да спират. Веригите им тракаха зловещо. На танковете седяха войници в съветски униформи, повечето млади, още момчета. В меката светлина на зората Таня погледна по-нататък по улицата и видя десетки, може би стотици танкове. Колоната се точеше чак до Карловия мост и отвъд. По тротоарите мъжете и жените, много от тях по нощници, стояха на малки групи и гледаха смаяно и вцепенено как техният град бива прегазван.
Кремълските консерватори победиха, осъзна Таня. Чехословакия беше нападната от Съветския съюз. Краткият сезон на реформа и надежда свърши.
Таня срещна погледа на застаналата до нея жена на средна възраст. Жената имаше старомодна мрежичка за коса, като онази, която Танината майка си слагаше всяка вечер. По лицето й се стичаха сълзи.
Чак тогава Таня усети, че страните й са влажни, и осъзна, че и тя плаче.
Седмица след като танковете влязоха в Прага, във Вашингтон Джордж Джейкс седеше по бельо на дивана и гледаше по телевизията конгреса на Демократическата партия в Чикаго.
На обяд подгря кутия доматена супа и я изяде направо от тенджерата, която сега се мъдреше на масичката за кафе, а по вътрешността й се втвърдяваха червени петна.
Знаеше какво трябва да направи. Трябваше да си облече костюм, да излезе и да си намери нова работа, нова приятелка и нов живот.
Ала някак си просто не виждаше смисъл в това.
Чувал беше за депресия и знаеше, че това е то.
Видът на вилнеещата чикагска полиция само леко го разсея. Няколкостотин демонстранти седяха миролюбиво пред конгресния център на демократите. Полицаите нагазиха сред тях с палки и започнаха да налагат всички, все едно не съзнаваха, че извършват престъпно нападение, което се предава на живо по телевизията. А по-вероятно беше да съзнават, но да не ги е грижа.
Някой, може би кметът Ричард Дейли, беше пуснал кучетата от синджира.
Джордж разсеяно мислеше за политическите последици. Предполагаше, че това е краят на ненасилието като политическа стратегия. Мартин Лутър Кинг и Боби Кенеди грешаха, а сега и двамата бяха мъртви. Черните пантери бяха прави. Кметът Дейли, губернаторът Роналд Рейгън, кандидатът за президент Джордж Уолъс и всички техни полицейски началници расисти щяха да използват насилие срещу всеки, чиито идеи им бяха противни. Чернокожите имаха нужда от оръжие, за да се защитават. А също и всеки, който искаше да се противопостави на динозаврите в американското общество. Тъкмо в момента полицията в Чикаго се държеше с белите младежи от средната класа така, както открай време се държеше с негрите. Това трябваше да промени отношението.