Прагът на вечността [bg]

— Благодаря, че дойде — каза тя.

— Не го споменавай, моля те. Радвам се, че съм тук.

— Далеч е.

— Бих пътувала и десет пъти по-далеч, за да се срещна с жената, която ми даде Измръзване.

— Той е написал роман.

Ана се облегна и въздъхна доволно.

— Надявах се да кажеш точно това — тя наля вино в чашата на Таня. — Къде е?

— Скрит. Ще ти го дам, преди да си тръгнем.

— Добре — Ана беше озадачена, понеже не виждаше и следа от ръкопис, но прие думите на Таня. — Ти ми донесе много щастие.

— Знаех си, че Измръзване е блестящ — умислено отговори Таня. — Но дори и аз не очаквах международния успех, в който ти го превърна. В Кремъл беснеят, особено защото още не могат да разберат кой е авторът.

— Трябва да знаеш, че му се полага цяло състояние от авторските права.

Таня поклати глава.

— Ако той получи пари от чужбина, това ще го разкрие.

— Е, може би някой ден. Помолих най-голямата лондонска литературна агенция да го представлява.

— Какво е литературен агент?

— Човек, който се грижи за интересите на автора, сключва договор и има грижата издателят да плаща навреме.

— Никога не съм чувала това.

— Откриха банкова сметка на името на Иван Кузнецов. Но трябва да помислиш дали парите да не се инвестират някак.

— Колко са?

— Над един милион лири.

Таня беше потресена. Ако можеше да вземе парите, Василий щеше да е най-богатият човек в Русия.

Поръчаха вечеря. През последните месеци пражките ресторанти се бяха подобрили, но храната си оставаше традиционна. Говеждото и кнедлите пристигнаха в гъст сос, украсен с бита сметана и лъжица сладко от червени боровинки.

— Какво ще стане в Прага? — попита Ана.

— Дубчек е искрен комунист и иска страната да остане във Варшавския договор, затова не представлява фундаментална заплаха за Москва. Но кремълските динозаври не го виждат така. Никой не знае какво ще се случи.

— Имаш ли деца?

Таня се усмихна.

— Ключов въпрос. Навярно ние можем да изберем да търпим съветската система, за да не си разваляме спокойствието; но имаме ли правото да завещаваме такава мизерия и потисничество на следващото поколение? Не, нямам деца. Имам един племенник, Гриша, когото обичам, син на моя брат близнак. А тази сутрин получих писмо от брат ми — казва, че жената, която скоро ще стане негова втора съпруга, вече е бременна. Значи ще имам още един племенник или племенница. Заради тях трябва да се надявам Дубчек да успее и други социалистически страни да последват чешкия пример. Но съветската система е консервативна в същността си, много по-неподатлива на промяна от капитализма. А в дългосрочен план това може да се окаже най-големият й недостатък.