Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
„Ако кралицата ми беше заповядала да защитавам Хиздар, нямаше да имам друг избор, освен да се подчиня.“ Но Денерис Таргариен така и не беше учредила истинска Гвардия на кралицата дори за себе си, нито беше издавала заповеди, свързани с нейния консорт. „Светът беше по-прост, когато имах лорд-командир да решава такива неща — помисли Селми. — Сега аз съм лорд-командирът, а е трудно да разбера кой път е верният.“
Големите порти бяха заключени и залостени, както бе очаквал. Четирима Бронзови зверове стоях на пост извън вратите, други четирима отвътре. На тях се натъкна старият рицар — едри мъже с маски на глиган, мечка, полевка и мантикора.
— Всичко е кротко, сир — каза му мечката.
— Така да остане. — Знаеше се, че сир Баристан често обикаля нощем да се увери, че пирамидата е добре охранявана.
Други четирима Бронзови зверове пазеха железните врати към ямата, където бяха оковани Визерион и Регал. Светлината на факлите заблещука по маските им: маймуна, овен, вълк и крокодил.
— Нахранени ли са? — попита сир Баристан.
— Да, сир — отвърна маймуната. — По една овца за всеки.
„Колко дълго още ще им стига по толкова?“ Драконите растяха, растеше и апетитът им.
Време беше да потърси Бръснатото теме. Сир Баристан мина покрай слоновете и сивата кобила на кралицата, към дъното на конюшнята. Едно магаре зарева, когато мина покрай него, и няколко коня се размърдаха на светлината на фенера му. Иначе беше тъмно и тихо.
След това от сянката в една празна ясла се отдели сянка и се превърна в още един Бронзов звяр с надиплена черна пола, метални набедреници и издута гръдна броня.
— Котка? — учуди се Баристан Селми, като видя бронза под качулката. Докато командваше Бронзовите зверове, Бръснатото теме най-често носеше маска със змийска глава, властна и вдъхваща страх.
— Котките са навсякъде — отвърна му познатият глас на Скааз мо Кандак. — Никой не ги поглежда.
— Ако Хиздар научи, че си тук…
— Кой ще му каже? Маргаз? Маргаз знае каквото аз искам да знае. Зверовете все още са мои. Не го забравяй. — Гласът на Бръснатото теме бе приглушен под маската, но Селми долови гнева в него. — Държа затворника.
— Кой?
— Сладкарят на Хиздар. Името му няма да ти говори нищо. Човекът е само маша. Синовете на Харпията взеха дъщеря му и се заклеха, че ще я върнат невредима, когато кралицата умре. Белвас и драконът спасиха Денерис. Никой не спаси момичето. Върнаха я на баща ѝ посред нощ, на девет къса. По един за всяка година, която е живяла.
— Защо? — Заглождиха го съмнения. — Синовете спряха убийствата си. Мирът на Хиздар…
— … е заблуда. Не в началото, не. Юнкайците се страхуваха от кралицата ни, от Неопетнените ѝ, от драконите ѝ. Тази земя е познавала дракони преди. Юрказ зо Юнзак е чел историите, знаеше. Хиздар също. Защо не мир? Денерис го искаше, разбираха го. Искаше го твърде много. Трябваше да тръгне към Ащапор. — Скааз пристъпи към него. — Това беше преди. Ямата промени всичко. Денерис я няма, Юрказ е мъртъв. Вместо един стар лъв — глутница чакали. Кървавата брада… той не обича мира. А има и още нещо. По-лошо. Волантис е пратил флотата си срещу нас.
— Волантис. — Ръката на Селми на дръжката на меча изтръпна. „Сключихме мир с Юнкай. Не с Волантис.“ — Сигурен ли си?
— Да. Мъдрите господари знаят. Приятелите им също. Харпията, Резнак, Хиздар. Кралят ще отвори градските порти за волантинците, щом дойдат. Всички, които освободи Денерис, ще бъдат поробени отново. Дори и някои, които никога не са били роби, ще бъдат оковани. Животът ти може да свърши в бойните ями, старче. Краз ще изяде сърцето ти.
Главата му запулсира.
— Трябва да се каже на Денерис.
— Първо я намери. — Скааз го стисна за ръката под лакътя. Пръстите му бяха като желязо. — Не можем да я чакаме. Говорих със Свободните братя, с Мъжете на Майката и със Здравите щитове. Те не вярват на Лорак. Трябва да прекършим юнкайците. Но ни трябват Неопетнените. Сив червей ще те послуша. Говори с него.