Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Така ни се казва.
— В такъв случай в Кралската гвардия има свободно място. Трябва да се попълни веднага. Томен трябва да бъде защитен.
— Лорд Тарли съставя списък на достойни рицари, за да го обмисли брат ти, но докато Джайм се върне…
— Кралят също може да даде бял плащ. Томен е добро момче. Кажи му кого да назове и той ще го назове.
— И кого би искала да назове?
Нямаше готов отговор. „Моят поборник ще се нуждае от ново име, както и от ново лице.“
— Кибърн ще знае. Довери му се в това. Двамата с теб може да имаме разногласия, чичо, но заради общата ни кръв и любовта, която храниш към баща ми, заради Томен и заради горката му осакатена сестра, направи каквото те моля. Иди при лорд Кибърн от мое име, занеси му бял плащ и му кажи, че времето е дошло.
Гвардията на кралицата
— Вие сте човек на кралицата — каза Резнак мо Резнак. — Кралят желае да има своя лична охрана, докато провежда дворцовия съвет.
„Все още съм човек на кралицата. Днес, утре, винаги, до последния си дъх — или нейния.“ Баристан Селми отказваше да повярва, че Денерис Таргариен е мъртва.
Може би затова го отстраняваха. „Един по един Хиздар отстранява всички.“ Белвас Силния се задържаше на прага на смъртта в храма под грижите на Сините грации… макар че Селми подозираше, че те довършват онова, което бяха започнали подсладените скакалци. Неопетнените се бяха оттеглили в казармите си. Джого, Даарио Наарис, адмирал Гролео и Хиро от Неопетнените оставаха заложници при юнкайците. Аго и Ракаро, и останалите от халазара на кралицата бяха изпратени отвъд реката, за да търсят изгубената си кралица. Дори Мисандей беше сменена: кралят не смяташе за уместно да използва за свой глашатай едно дете, при това бивша наатийска робиня. „А сега и мен.“
Някога щеше да приеме това отстраняване като накърняване на честта му. Но това беше във Вестерос. В гнездото на усойници, каквото бе Мийрийн, честта изглеждаше нещо толкова глупаво, колкото шутовско наметало. А и недоверието беше взаимно. Хиздар зо Лорак можеше да е консортът на кралицата, но никога нямаше да бъде неговият крал.
— Щом негова милост желае да ме отстрани от двора…
— Негово сияние — поправи го сенешалът. — Не, не, погрешно ме разбрахте. Негово величество ще приеме делегация от Юнкай, за да обсъдят изтеглянето на войските им. Може да поискат… ъъ… обезщетение за онези, чийто живот бе погубен от драконовия гняв. Деликатна ситуация. Кралят смята, че ще е по-добре да видят мийрийнски крал на трона, защитен от мийрийнски воини. Несъмнено можете да разберете това, сир.
„Разбирам повече, отколкото си мислиш.“
— Може ли да знам кои мъже е избрал негова милост да го защитават?
Резнак мо Резнак му отвърна с мазната си усмивка.
— Страховити бойци, които много обичат негово величество. Когор Великана. Краз. Пъстрата котка. Белакво Трошача на кокали. Все герои.
„Все борци от ямите.“ Сир Баристан не беше изненадан. Хиздар зо Лорак седеше неспокойно на новия си трон. От хиляда години Мийрийн не беше имал крал, а някои от старата кръв смятаха, че биха били по-добър избор от него. Извън града чакаха юнкайците с техните наемници и съюзници, в града бяха Синовете на Харпията.
А защитниците на краля ставаха все по-малко с всеки ден. Грешката на Хиздар със Сивия червей му беше струвала Неопетнените. Когато негово величество се бе опитал да ги постави под командването на свой братовчед, както Бронзовите зверове, Сивия червей бе уведомил краля, че са свободни хора, получаващи заповеди само от своята майка. Колкото до Бронзовите щитове, половината бяха освободени, а останалите Бръснати темета все още бяха предани на Скааз мо Кандак. Борците от ямите бяха единствената благонадеждна опора на крал Хиздар срещу море от врагове.
— Дано защитят негова милост от всички заплахи. — Тонът на сир Баристан не издаваше истинските му чувства; беше се научил да ги крие още в Кралски чертог преди години.
— Негово величество — натърти Резнак мо Резнак. — Другите ви задължения ще останат непроменени, сир. В случай, че мирът се провали, негово сияние все пак ще пожелае да командвате силите му срещу враговете на града ни.
„За толкова поне му стига умът.“ Белакво Трошача на кокали и Когор Великана можеше да послужат за щитове на Хиздар, но идеята някой от тях да води армия в сражение беше толкова нелепа, че старият рицар едва не се разсмя.
— Каквото ми заповяда негова милост.
— Не милост — възрази недоволно сенешалът. — Тази титла е вестероска. Негово великолепие. Негово сияние. Негово величество.
„Негова суетност ще му приляга по-добре.“
— Както кажете.
Резнак облиза устни.