Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Беше го сънувал отново предната нощ: Белвас на колене и повръща жлъчка и кръв, Хиздар вика на убийците на дракони, мъже и жени бягат обзети от ужас, блъскат се на стъпалата, газят един връз друг, пищят и викат. А Денерис…
„Косата ѝ беше пламнала. Размахваше бича и крещеше, а след това се озова на гърба на дракона и летеше.“ Пясъкът, вдигнат от Дрогон, докато излиташе, беше опарил очите на сир Баристан, но през булото от сълзи беше видял как чудовището излита от ямата, как огромните му криле изплющяха по бронзовите рамене на воините при портите.
Останалото научи по-късно. Извън портите беше имало гъсто множество. Конете бяха полудели от ужас от миризмата на дракона и бяха тъпкали наред. Бойци бяха хвърляли копия, стреляли бяха с арбалети. Някои бяха улучили. Драконът се беше извивал свирепо във въздуха, с димящи рани, с момичето на гърба му. След това беше изригнал огън.
Бронзовите зверове бяха събирали труповете през останалата част на деня и почти цялата нощ. Двеста и четиринайсет души бяха убити и три пъти повече — изгорени или ранени. Дрогон вече беше отлетял от града, за последен път беше видян високо над Скаазадан, полетял на север. От Денерис Таргариен нямаше и следа. Някои се кълняха, че я видели да пада. Други твърдяха, че драконът я отнесъл, за да я изяде. „Грешат.“
Сир Баристан не знаеше за драконите повече от приказките, които чуваше всяко дете, но познаваше Таргариените. Денерис беше яхнала онзи дракон, както Егон някога беше яздил Балерион.
— Може да е отлетяла към дома — каза на глас.
— Не — промълви тих глас зад него. — Тя не би направила това, сир. Не би си отишла у дома без нас.
Сир Баристан се обърна.
— Мисандей. Дете. От колко време стоиш тук?
— От скоро. Тази съжалява, ако ви е притеснила. — Момичето се поколеба. — Скааз мо Кандак желае да говори с вас.
— Бръснатото теме? Говори ли с него? — Беше необмислено, много. Враждата между Скааз и краля беше дълбока, а момичето беше достатъчно умно, за да го знае. Скааз беше откровен в противопоставянето си на брака на кралицата, факт, който Хиздар не беше забравил. — Тук ли е той? В пирамидата?
— Когато пожелае. Идва и си отива, сир.
„Да. Би могъл.“
— Кой ти каза, че иска да говори с мен?
— Един Бронзов звяр. Носеше маска на бухал.
„Носел е маска на бухал, когато е говорил с теб. Сега може да е чакал, тигър, ленивец.“ Сир Баристан беше намразил маските от самото начало, а сега ги мразеше още повече. Честните хора нямат нужда да крият лицата си. А Бръснатото теме…
„Какво ли си мисли?“ След като Хиздар беше дал командването на Бронзовите зверове на братовчед си Маргаз зо Лорак, Скааз бе назначен за Управител на Реката, отговарящ за всички салове, изкопи и напоителни канали по Скаазадан на петдесет левги, но Бръснатото теме беше отказал този древен и почетен пост, както го нарече Хиздар, и бе предпочел да се оттегли в скромната пирамида на Кандак. „Без кралицата, която да го защити, поема огромен риск, като идва тук.“ А ако видеха сир Баристан да говори с него, подозрението можеше да падне и върху рицаря.
Никак не му харесваше това. Миришеше на коварство, на шепнене, лъжи и заговорничене в тъмното, на всички неща, които се беше надявал, че е оставил зад гърба си с Паяка, лорд Кутрето и други от техния сой. Баристан Селми не си падаше по четенето, но често бе отварял Бялата книга, където бяха записани делата на предшествениците му. Някои бяха герои, други слабаци, негодници или страхливци. Повечето бяха просто хора — по-бързи и по-силни от повечето, по-опитни с меч и щит, но все така жертви на гордост, амбиция, страст, любов, гняв, ревност, алчност за злато, жажда за власт и всички други слабости, засягащи по-низшите смъртни. Най-добрите от тях надделяваха слабостите си, изпълняваха дълга си и умираха с меч в ръка. Най-лошите…
Най-лошите бяха тези, които играеха играта на тронове.
— Можеш ли да намериш този бухал отново? — попита той.
— Тази може да се опита, сир.
— Кажи му, че ще говоря с… с нашия приятел… след стъмване, до конюшните. — Главните врати на пирамидата се затваряха и залостваха по заник-слънце. — Внимавай да е същият бухал. — Нямаше да е добре неподходящ Бронзов звяр да чуе за това.
— Тази разбира. — Мисандей се обърна уж да си тръгне, но спря и каза: — Говори се, че юнкайците са обкръжили града отвсякъде със скорпиони, за да хвърлят железни стрели в небето, ако Дрогон се върне.
Сир Баристан също го беше чул.