Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— За какво? — „Говори за измяна. За заговор.“
— Въпрос на живот или смърт. — Очите на Бръснатото теме бяха като черни езера под лъскавата маска на котка. — Трябва да ударим, преди да дойдат волантинците. Разбиваме обсадата, избиваме търговците на роби, обръщаме наемниците им на наша страна. Юнкайците не очакват атака. Имам шпиони в лагерите им. Казват, че от ден на ден болестта става все по-лоша. Дисциплината е загнила. Господарите най-често са пияни, тъпчат се на пирове, говорят си за богатствата, които ще си разделят, щом падне Мийрийн, дърлят се за превъзходство. Кървавата брада и Дрипавия принц не се понасят. Никой не очаква бой. Вярват, че мирът на Хиздар ни е приспал.
— Денерис подписа този мир — каза сир Баристан. — Нямаме право да го нарушим без нейно позволение.
— А ако е мъртва? — попита Скааз. — Тогава какво, сир? Според мен тя би искала да защитим града ѝ. Децата ѝ.
Децата ѝ бяха освободените роби. „Мхиза я нарекоха, всички онези, чиито вериги строши. Майка.“ Бръснатото теме не грешеше. Денерис щеше да иска децата ѝ да бъдат защитени.
— А Хиздар? Той все пак е нейният консорт. Кралят ѝ. Съпругът ѝ.
— Отровителят ѝ.
„Нима?“
— Къде е доказателството ти?
— Короната, която носи, е достатъчно доказателство. Тронът, на който седи. Отвори си очите, старче. Само това искаше той от нея, винаги е искал само това. След като го получи, защо да дели властта?
„Защо, наистина?“ Толкова горещо беше долу в ямата. Още виждаше тръпнещия въздух над червените пясъци, още усещаше мириса на кръвта, пролята от мъжете, загинали за тяхно забавление. И още чуваше гласа на Хиздар, приканващ кралицата да опита от подсладените скакалци. „Много са вкусни… сладки и люти…“ Но самият той така и не си взе… Селми разтри слепоочията си. „Не съм се заклевал на Хиздар зо Лорак. А и да бях, той ме отхвърли също като Джофри.“
— Този… този сладкар. Искам лично да го разпитам. Сам.
— Така ли? — Бръснатото теме скръсти ръце на гърдите си. — Добре. Разпитвай го колкото щеш.
— Ако… ако това, което каже, ме убеди… ако се съюзя с теб в това… ще искам думата ти Хиздар зо Лорак да не пострада, докато… освен ако… не се докаже, че е съучастник в това.
— Защо толкова те интересува Хиздар, старче? Ако той не е Харпията, е първородният ѝ син.
— Знам със сигурност само, че е консортът на кралицата. Искам думата ти за това. Иначе се заклевам, ще ти се противопоставя.
Скааз се усмихна свирепо.
— Думата ми значи. Добре, Хиздар няма да пострада, докато не се докаже вината му. Но сдобием ли се с доказателството, смятам да го убия със собствените си ръце. Искам да му изтръгна червата и да му ги покажа преди да го оставя да умре.
„Не — помисли старият рицар. — Ако Хиздар е замислял смъртта на кралицата ми, аз ще се погрижа за него, но смъртта му ще е бърза и чиста.“ Боговете на Вестерос бяха далече, но сир Баристан Селми замълча и изрече безмълвна молитва към Старицата, да освети пътя му към мъдростта. „Заради децата — каза си. — Заради града. Заради моята кралица.“
— Ще говоря със Сив червей.
Железният ухажор
„Скръб“ се появи сама на разсъмване, черните ѝ платна рязко очертани на утринното зарево.
„Петдесет и четири — помисли с горчивина Виктарион, щом го събудиха, — а плава сама.“ Изруга Бога на бурята за злобата му. Гневът тежеше като черен камък в корема му. „Къде са корабите ми?“
Беше отплавал от Щитовете с деветдесет и три от стоте, които съставяха Железния флот, флот не на един или друг лорд, а на самия Престол Морски камък, с капитани и екипажи от всички острови. Кораби по-малки от грамадните бойни дромони на зелените земи, да, но триж по-големи от обичайните дълги кораби, с дълбоки трюмове и жестоки тарани, готови да срещнат в сражение флотилиите на самия крал.
В Каменните стъпала бяха взели зърно, дивеч и прясна вода след дългото пътуване покрай сухия бряг на Дорн с неговите плитчини и въртопи. Там „Желязна победа“ беше пленил търговски кораб, големия ког „Знатната лейди“, плаващ към Староград покрай Града на гларуса, Дъскъндейл и Кралски чертог с товар осолена треска, китова мас и маринована херинга. Храната бе добре дошла добавка към припасите им. Други пет съда, пленени в Протоците на Редвин и покрай брега на Дорн — три кога, галеас и галера, — бяха докарали броя им до деветдесет и девет.
Деветдесет и девет кораба бяха поели от Каменни стъпала в три горди флотилии със заповед да се обединят отново при южния връх на Острова на кедрите. Четирийсет и пет вече бяха пристигнали от другия край на света. Двайсет и два от съдовете на самия Виктарион бяха докретали, по три или четири, понякога сами. Четиринайсет на Ралф Куция; само девет от отплавалите с Ралф Стоунхауз Червения. Самият Ралф Червения беше между липсващите. Към броя на флотата се бяха добавили нови девет съда, пленени в открито море, тъй че ставаха всичко петдесет и четири… но пленените кораби бяха когове и рибарски лодки, търговски гемии и галери на ловци на роби, а не бойни кораби. В битка нямаше да могат да заменят изгубените кораби на Железния флот.