По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Седнаха. Адлер беше сам. Освен двамата министри имаше преводачка, малко надхвърлила трийсетте.
— Добре ли пътувахте? — попита външният министър.
— Всеки път, когато пътувам за страната ви, изпитвам истинско удоволствие, но все пак ми се ще полетът да трае по-кратко — призна Адлер.
— Ефектите от продължителния път върху тялото често са тежки, а състоянието на тялото на свой ред въздейства върху разума. Надявам се, че сте имали достатъчно време, за да се възстановите. Много е важно — продължи външният министър — дискусиите на такова висше ниво, особено в момент на неприятности, да не бъдат засенчвани от странични смущения.
— Починах си добре — увери ги Адлер. И наистина беше спал добре. Само дето не беше сигурен в кой точно часови пояс в момента живее тялото му. — А и интересите на мира и стабилността ни принуждават да правим жертви от време на време.
— Съвсем вярно.
— Господин министър, нещастните събития от последната седмица разтревожиха много страната ми — заяви на домакините си държавният секретар.
— Защо онези бандити все ни провокират? — запита външният министър. — Нашите сили провеждат редовни учения, това е всичко. Освен това те свалиха два наши самолета. Екипажите и на двете машини са мъртви. Те имат семейства. Това е много тъжно, но аз се надявам, че вашата страна е отбелязала факта, че Народната република не е предприела ответен удар.
— Това е отбелязано с голяма признателност.
— Бандитите стреляха първи. Това го знае и вашата страна.
— По този пункт според нас има някои неясноти. Една от причините за идването ми тук е желанието ни да изясним фактите — отвърна Адлер.
Дали ги беше изненадал? Това беше като игра на карти, макар трудността да се коренеше там, че човек никога не знае стойността на картите в собствената си ръка. В този случай той бе блъфирал, но макар и другата страна да подозираше лъжата, те не го знаеха със сигурност, и това също оказваше влияние върху играта. Ако те знаеха, че това му е известно, щяха да кажат едно. А ако бяха наясно, че той не знае, щяха да кажат друго. В този случай те знаеха, че той знае, но не бяха сигурни. Той току-що бе изразил друго мнение, което можеше да бъде лъжа или истина. Напред, Америка! Адлер бе разсъждавал върху всичко това по време на пътя.
— Вие заявихте публично, че първият изстрел е бил предприет от другата страна. Сигурни ли сте в това?
— Напълно — увери го външният министър.
— Извинете ме, но какво бихте казали, в случай че този изстрел е бил направен от един от вашите загинали пилоти? Как бихме могли да бъдем уверени в това?
— Нашите пилоти бяха със строга заповед да стрелят само в случай на самоотбрана.
— Това е едновременно и разумна, и благоразумна мярка за вашия персонал. Но в напрежението на битката — ако не битка, то в тази крайно напрегната ситуация, могат да се случат и грешки. Нашата страна също е допускала такива грешки. По мое мнение авиаторите са импулсивни, особено младите.
— Това не е ли вярно и за другата страна?
— Определено — призна Адлер. — Там е проблемът, нали така? Което се явява и причината за работа като нашата — да гарантираме, че такива ситуации няма да възникват.
— Но те непрекъснато ни провокират. Надяват се да извоюват благосклонността ви, а това за нас е крайно тревожно.
— Не ви разбрах?
— Вашият президент говори за два Китая. Съществува само един Китай, господин секретар Адлер. А аз си мислех, че този въпрос между нашите две страни е решен отдавна.
— Това беше езикова грешка от страна на президента — заяви Адлер, отхвърляйки забележката. — Президентът ни притежава много качества, но има още какво да учи за тънкостите на дипломатическото общуване. Просто един глупав репортер направи от мухата слон. Нищо повече. В политиката ни по отношение на този регион много отдавна няма никакви промени. — Така, „този регион“ вместо „Китай“ и „много отдавна“ вместо просто „няма“. Имаше моменти, когато Адлер си мислеше, че може да стане милионер само като пише застрахователни полици.
— Такива езикови грешки могат да бъдат разглеждани като нещо съвсем различно от грешки — отбеляза външният министър.
— Не изясних ли позицията ни по този повод? Спомнете си, че той говореше за един много трагичен инцидент, при който има загинали американци, и търсеше какви думи да използва. Просто избра онези, които означават едно в нашия език и друго — във вашия. — Нещата се развиваха доста по-леко, отколкото бе очаквал.
— При този трагичен инцидент имаше загинали китайци.
Адлер забеляза, че Цзян само слуша, без да отронва и дума. В западния контекст на разбиране това го превръщаше в помощник, в техническо лице, което подпомага министъра си при юридическите тънкости или при интерпретирането им. Адлер не беше много сигурен дали случаят е точно такъв. По-вероятно да беше точно обратното. Ако Цзян беше онова, за което го мислеха американците, и ако беше достатъчно умен да подозира, че американците ще обърнат внимание на тези подробности — защо тогава беше тук, по дяволите?