Съдбовният кораб [bg]

— Силдин е твърде малък и твърде зает със собствените си интереси. Малта ще бъде омъжена жена почти веднага след завръщането си. Освен това драконът вече изиска услугите ѝ. Уинтроу си е издълбал собствена ниша в света — бързо изключи децата си Кефрия. Погледна въпросително към майка си. — Алтея?

— О, моля те — въздъхна майка ѝ. — Освен ако не може да го направи от палубата на Парагон, няма да бъде свършено. Дори не е намерила време да слезе от кораба, за да се омъжи подобаващо.

— Проблемът е семейството на Трел — защити сестра си Кефрия. — Брашън настоя, че ще поиска ръката ѝ в Търговската зала, но те оспориха правото му. След като са се отрекли от него, той вече не е Търговец. Или така твърдят те. — Кефрия поклати глава на твърдоглавието им. — Заради баща му е. Мисля, че ако им дадем време, майка му ще го накара да размисли. Младият Керуин несъмнено беше достатъчно склонен да го приветства обратно в семейството и общността. Има слухове, че — за ужас на родителите му, се вижда с едно Татуирано момиче. Вероятно би приветствал съюзник в освобождаването от желязната хватка на баща си. Брашън и Алтея разполагаха с толкова малко време на пристанището. Може би когато се върнат, той ще може да промени мнението на баща си. Ако гордостта му му позволи да опита отново.

— Стига — тихо отвърна Роника. Нямаше да обсъждат това пред съветничката.

— Сигурна съм, че ще достигнат до някакво решение — отбеляза съветничка Серила. — Трябва да вървя, имам толкова много…

— Какво ще правиш? — попита с нисък глас Кефрия.

Серила не отговори веднага. После сви рамене.

— И без това скоро ще стане публично достояние. Всички ще узнаят онова, което Кефрия беше прекалено любезна, за да изрече гласно. Косго ме изпраща в изгнание. — Тя си пое дъх. — Той твърди, че съм престъпила клетвите си и вероятно съм била замесена в заговора. — Стисна челюсти, а после каза с усилие: — Познавам Косго. Някой трябва да поеме вината. Аз съм изкупителната жертва. Той трябва да има такава, а всички останали са се спазарили за опрощение.

— Но ти никога не си била истински част от заговора! — ужасено възкликна Кефрия.

— В политиката привидното е от далеч по-голямо значение, отколкото истината. Властта на сатрапа беше оспорена, а животът му — застрашен. Има съществени доказателства, че съм оспорила властта му за собствени цели. — Странна усмивка премина по лицето ѝ. — Истината е, че му се опълчих. Не може да ме накара да съжалявам. Ще му е твърде трудно да го понесе. Това е неговото отмъщение.

— Какво ще правиш сега? — попита Роника.

— В действителност нямам избор. Той ме изоставя без финансови средства или пълномощие. Оставам в Бингтаун като безпарична изгнаница. — Част от предишната Серила проблесна в отговора ѝ.