Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Тимур заповяда да го пуснат и след малко Бакунин застана пред него.
— Ти ли си лекарят? — попита го Тимур.
— Да, господарю, аз мога да лекувам зли духове от душата на всекиго.
— Ти арменец ли си?
— Родом съм от Багдад, господине.
— Арменците са умни хора и ти ми се харесваш. Ела по-насам и слушай какво има да ти кажа. Можеш ли да изцериш една жена, която страда от болест в сърцето?
— Този род болести са най-опасни — каза Шасади (така се казваше лекарят), — необходимо е да се прегледа болната и ако се констатира, че страда от такава болест, тогава нищо не може да я спаси.
— Куче, затова ли дойде тука? Нима е възможно да изгубя една от най-хубавите си робини? Махай се!
— Прощавай, господарю, ако съм те докачил с нещо — каза търпеливо старецът. — Въпреки че такива болести се мъчно лекуват, аз ще приложа всичките си знания, за да я изцеря. Ако сполуча, ще се възродя изново.
— Ти като че спомена, че желаеш да я видиш по-рано.
— Нужно е, господарю, тъй като трябва да й проверя пулса, за да намеря къде се намира болестта, която измъчва вашата робиня.
— Щом е такава работата, тя не ще може да се изцери, понеже аз съм се зарекъл никой външен човек да не види лицето й. Но почакай, дойде ми нещо на ума: ти можеш да прегледаш болната, без да я видиш, ще я изцериш, без тя да дойде при тебе.
Тимур заведе Бакунин в едно тясно коридорче и се спряха до една стена.
— Сега трябва да я прегледаш, освен нея, има и други, които ще лекуваш. Докажи, че си способен и аз ще те възнаградя богато.
После Тимур се приближи до стената и натисна едно копче на нея. Отвори се прозорче, през което можеше да се мушне една ръка.
— Така ще лекуваш болните, робините ми ще си подават ръцете и ако ти си изкусен лекар, ще можеш по пулса да познаеш болестта.
Бакунин не се отчайваше. Той предчувстваше, че ще може да види Елисавета и да й каже няколко думи. Какво друго можеше да стори? Нима само с едно стискане на ръката можеше Елисавета да познае кой е той?
— Велики Тимур ефенди — каза Бакунин, — работата е много сериозна. И най-изкусният лекар в света не е в състояние да изцери болния, като опипа само пулса. Необходимо е болният да се прегледа. Не се страхувай от мене, виж, аз съм стар човек и не съм в състояние да съблазня красивите жени от харема. Старият лекар, който отдавна е минал шестдесетата си година, не може да ти стане съперник.
Богатият Тимур гладеше брадата си. Той почна да омеква. Бакунин му повлия с думите си.
— Старик като мене не идва като вълк да нападне стадото ти. Аз нищо не ще ти сторя, затова пусни ме в харема.
Тимур се разхождаше с големи крачки.
— Не, това не може. Щом като съм се зарекъл да не допусна нито един чужденец — трябва да удържа клетвата си.
— Ами в случай че откажа лекуването, нима и тогава не ще ме пуснеш?
— Ще те накарам тогава насила и ще бъдеш принуден да ми помогнеш, понеже имам нужда от твоята помощ.
Бакунин не искаше да го ядосва повече и се съгласи с неговите предложения. Тимур извади картичка и започна да чете имената на робините си, които почнаха да доказват от прозорчето пълните си бели ръце. Много имена бяха прочетени, нито едно не бе познато на Бакунин.
— Мирза — извика Тимур ефенди, като гласът му се разтрепера.
Бакунин стисна ръката по-силно, той се сети, че Тимур ефенди може да е променил името й. Разтрепераният глас бе доказателство, че това е името на Елисавета.
— Какво мислиш?
— Изглежда, че тази робиня е здрава — каза Бакунин.
— Здрава е значи. Ти си тогава добър лекар — каза Тимур ефенди и тури картичката в джоба си.
— Нима не ще продължим? — попита Бакунин.
— Да продължим? Не е нужно, но почакай, нека прегледам още една робиня, за която много се интересувам. Бетина — извика той, като погледна списъка.
„Бетина — повтори Бакунин в себе си, — да не е това името на Елисавета?“
— Какво мислиш за тази робиня? — запита Тимур ефенди, след като се показа една пълна ръка. — Ти не отговаряш, да не би да е болна?
Бакунин помисли, че държи ръката на Елисавета, затова каза сериозно:
— Велики ефенди, принуден съм да ви кажа неприятна вест. Нейният пулс бие много бързо, изглежда, че страда от лоша треска и ако не се лекува, робинята може да умре.
— Да умре ли? Това не трябва да се допусне, ти трябва да помогнеш — каза Тимур.
— Аз ще се потрудя да излекувам болестта. В това може да ми помогне само Мохамед.
— Колко ще живее още? — запита Тимур.
— Ако не приложа бързо медицината си, ще умре в скоро време.
— Затова ще изтичам сам да донеса каквото трябва — каза Тимур и изтича за перо и мастило.