Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Не, аз имам — отговори той. Взе писмото и го надписа, поздрави Марушка и излезе. След това Марушка излезе от своята стая и влезе в стаята на губернатора.
„Сега имам онова, от което се нуждая — помисли си тя. — Нужен ми е случай, за да може писмото да попадне в ръцете на Данишев. Ох, колко хубаво отмъщение ще бъде то! А казват, че аз съм била хубава! Какво ли има още да стане!“
В тази минута се чуха стъпките на губернатора. Тя скри картичката под престилката си в минутата, когато Данишев се показа на прага. Той забеляза това.
— Какво скрихте? — попита я той.
— Нищо, нищо не е — каза объркано Марушка.
— Как нищо? — извика малко ядосан Данишев. — Аз видях, че ти скри нещо под престилката си! Казвай скоро какво имаш в ръцете си.
Марушка бе истинска артистка: тя промени цвета на лицето си и изтича към вратата с цел да избяга, обаче Данишев я спря.
— Мисля, че няма какво да криете и смятам, че нямате нищо против мене?
— Боже, Боже! Какво мислите за мене? Никога не мога да забравя направеното от вас за мене — никога не ще забравя, че вие спасихте живота ми!
— Тогава нямате право да криете нищо от мене, затова ще ми кажете какво имате в ръцете си!
— Това не е моя тайна — отговори Марушка.
— Щом не е ваша тайна, защо тогава е във вашите ръце?
— Дадено ми е за другиго.
— За кого?
— О, Боже, не бива да ви кажа това, господин губернаторе, защото не е във ваш интерес…
— Толкова повече трябва да ми го кажете — каза Данишев.
— Хартийка, нищо друго — каза Марушка, като се преструваше, че го прави от страх. — Дадена ми е от господин графа да я предам на уважаемата госпожа.
— Как? Възможно ли е младият граф да пише на жена ми, и то чрез вас? — извика Данишев пребледнял. — Писмо? Дай ми го да го прочета.
Марушка извади писмото и преди да го даде, каза:
— Позволете ми да го унищожа. О, Боже, Боже — то е единственото доказателство. По-добре да не го бяхте видели, тъй като вашата чест нямаше да бъде потъпкана. Ах, господин губернаторе, позволете ми да го скъсам — каза Марушка, като се престори, че искаше да скъса писмото, но преди да направи това, Данишев го дръпна от ръката й.
Той го прочете първо наум, после още веднъж — на глас и за трети път наум.
— Това е навярно само шега, която Голнев е направил — каза Данишев, като се смееше. — Да не би да има и друго някое писмо?
— Това е трето, милостиви господине.
— Трето? Наистина ли е трето? Значи аз съм бил подло измамен от една никаква жена и от един негодяй! Измамиха ме тия, в които най-много вярвах! Ха, ха, всички са против мене; не мога да се доверявам нито на Кнудзон, нито на Волков.
След тия мрачни мисли той се хвана за главата.
Марушка тържествуваше от добрия резултат на адския си план. Разбра колко силен бе огънят, който бе раздухала.
— Господин управител — каза тя, като тръгна към Данишев, — ако искате кръв, вземете моя живот, пощадете само жена си, която може би е невинна.
— Невинна? Какво мислиш ти по това, Марушка?
— Аз мисля, че тя се е запознала с графа още в Петербург. Нали се казва в писмото, че са им пречили много.
Данишев погледна още веднъж писмото и каза:
— В това писмо се споменава за някой човек. Този човек навярно съм аз. Аз навярно съм пречката между него и Лидия! И той сигурно се мъчи да премахне тази пречка! Моят живот и в собствената ми къща не е сигурен. Съдбата ми помогна да се добера до доказателството, иначе щях да пропадна от тази жена. Ти, Марушка, значи три пъти си й съобщила за това?
— Да, господине.
— Какво ти каза моята жена, когато й съобщи трети път това?
— Не ме разпитвайте повече, защото може да е рисковано за вас, ако знаете всичко.
— Не се грижи за мене. Казвай истината; ако ме излъжеш, ще пострадаш.
— Когато й занесох първото любовно писмо, тя ме прегърна и заплака от радост.
— Плака от радост! Ах, нещастнице!
— Тя се радваше, защото си намери съучастник. Тя ми каза, че ме е взела от рудниците с цел да й стана посредница.
— Тя играеше ролята на благородна жена, за да ме излъже? И аз съм бил сляп и не съм забелязал това! Тя ме е молила често за Голнев да му облекча тежката служба и да му дам такава свобода, която е забранена от царя. Тя ме е молила да настаня графа в моя дом! И аз се възхищавах от благородното й сърце и се гордеех, че имам такава благородна жена! И всичко това е било само подигравка! Тя е желала съперникът ми да е наблизо до мене и аз съм й помагал за това! Много ли са се срещали? — запита Данишев Марушка, като й стисна ръцете.
— Позволете ми да ви разправя всичко, но не ме убивайте!
— Не ще те докосна с пръст, ако ми кажеш всичко, което е станало зад гърба ми.