Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Знаеш ли кой е вън, та искаш да отвориш? — попита тя.
— Не знам — каза великият княз. — Но достатъчно е, че този човек моли за помощ.
— Аз ще ти кажа — каза Клариса, — че той е разбойникът Кал Ахмед. Познавам го по гласа.
— Разбойникът Кал Ахмед ли? — попита учуден великият княз и стисна пушката си. — Аз ще го арестувам.
— Ваше Царско Височество, моля ви най-учтиво, не причинявайте на този човек никакво зло. Първо, той е човек, който има нужда от помощ и като го узнаете, ще си измените мнението за него.
— Имате право, той е беззащитен човек и се нуждае от помощ, въпреки че е много опасен.
Той отвори вратата и вътре влезе Кал Ахмед, изнемощял от глад, безмалко да припадне.
Навън се чуваше воят на вълците.
Клариса разтриваше слепоочията на полуживия Кал Ахмед, който като дойде на себе си и позна Клариса, много се зарадва.
— Това си ти, сестро, на земята ли се намирам или между ангелите на небето?
— Ти си между живите, Кал Ахмед, на безопасно място си тази нощ. Ела и се стопли до огъня.
Като видя великия княз, Кал Ахмед се уплаши, но Константин го успокои:
— Въпреки че вън сме врагове, сега, когато се намираме под един покрив, трябва да станем приятели. Аз знам, че ти си известният разбойник Кал Ахмед и като отговор на това ще ти кажа, че аз съм великият княз Константин.
— Великият княз Константин, братът на царя?
— Да, аз съм, нека не говорим повече за това. Сега направи ми малко място до огъня и тази вечер ще бъдем приятели.
Кал Ахмед не можеше да се опомни от изненада.
— Не се чуди, Ахмед, този ангел се помоли за тебе. Клариса се почувствува много щастлива от ласкавите думи на великия княз. Тя постави ръка на рамото на разбойника и каза кротко:
— Виждаш ли, Ахмед, че доброто дело се възнаграждава винаги с добро. Откажи се от този разбойнически живот и стани полезен на хората.
— Добре е — каза Кал Ахмед, като се почеса по врата. — Много лесно е да кажеш това, но аз съм отхвърлен от човешките общества и ако отида между хората, ще ме изпъдят. Нали аз съм известният разбойник Кал Ахмед, чиято глава е оценена, и ако се предам на полицията, какво ще стори с мене? Аз на драго сърце съм готов да стана добър човек и да се върна между хората, обаче какво мога да започна да работя? Дайте ми работа и ще оставя сегашния си живот.
— Мислиш ли, че ще се промениш, ако ти се даде някоя длъжност? — попита великият княз, покъртен от изповедта на Кал Ахмед.
— Не само мисля, но съм сигурен в това.
— Дай си тогава ръката, Ахмед. Аз ще те взема със себе си и ти ще станеш мой телохранител. Ще ме придружаваш навсякъде, където отивам. Доволен ли си от длъжността си? А материално ще бъдеш възнаграден колкото обичаш.
— Аз ще бъда такъв телохранител, какъвто никъде не ще се намери. Денем и нощем ще бдя над вас и с будно око ще пазя да не ви се случи нищо зло. Дори ако стане нужда, ще жертвувам живота си за вашия.
Кал Ахмед падна на колене пред великия княз и така стоя няколко минути.
Клариса стисна сърдечно ръцете на Константин в знак на признателност за съчувствието и добрината, която той показа към Кал Ахмед.
— Правя това, което хуманността ми налага — каза великият княз.
— Аз ще ви служа като вярно куче — каза Кал Ахмед, като целуна ръката на великия княз.
LXXXVI. В ХАРЕМА
Най-богатият човек в Персия, Тимур ефенди, доставчикът на персийския шах, пътуваше с красивата си робиня за отечеството си.
През цялото пътуване този дребен човек се трудеше да се хареса на Елисавета. В отговор на това Елисавета му разказваше за прекрасния Петербург и за преживяното време.
Тимур ефенди, като хитър човек, искаше да спечели първо нейното доверие, та после да пристъпи към същността на работата.
„Аз ще я укротя, както правят с дивите коне — каза си той, — и след това ще я направя царица на моя харем.“
Елисавета не предугаждаше плановете на Тимур ефенди. Добрите маниери на персиеца й даваха надежда, че той ще я съжали и ще я освободи. Най-после, след дълго пътуване, те пристигнаха в двореца на Тимур.
Богатството тука много учуди Елисавета. Дворецът беше направен от мрамор, злато, скъпи кадифета, абанос и др.
Дадоха на Елисавета една разкошна стая, където се чуваха разни мелодии. Облякоха я в скъпи дрехи, такива, каквито само най-богатите на Юг и на Изток имаха.
Елисавета, уморена от дългия път, заспа скоро след като си легна. Когато се пробуди, бе вече обяд; слънцето бе огряло цялата стая.
Щом стана, две жени, облечени в черно, влязоха вътре, едната носеше сервиз със сироп, а другата — копринени дрехи. Те поляха на Елисавета да се измие, вчесаха я и най-после наметнаха на гърдите и раменете й тънък плат, който само Тимур ефенди можеше да махне.