После той сви книжката, хвърли я през прозореца и отиде в другата стая.
Тимур ефенди дойде, като носеше принадлежности за писане.
— Аз друго намислих — каза Бакунин на влезлия. — Ако напиша рецептата, тук едва ли ще се намери кой да я приготви, затова ще ми позволиш аз сам да отида да приготвя лекарството. Твой дълг ще бъде да убедиш робинята да го изпие.
— Добре тогава. Сега бързай и иди по-скоро да приготвиш лекарството, понеже тази робиня ми струва много и ще ми бъде много неприятно, ако я загубя.
Бакунин тържествуваше — той съобщи на Елисавета, че са тука. После се върна при другарите си.
— Как да ти се отплатя, приятелю? — каза радостно Пал. — Ти вместо мене ще спасиш сестра ми. Какво да правим ние?
— Ти и Мортиго ще бъдете на мястото, когато се събуди тя. Вие ще държите конете, а ние ще бягаме.
— Ние ще изберем най-късия път до степите. Веднъж да стигнем дотам, ще бъдем спасени. Мортиго ще ни заведе там, където никой не ще ни намери.
Бакунин направи лекарството и се върна в дома на Тимур ефенди, който го посрещна радостно. Той сам взе стъклото и го занесе в харема.
Бакунин очакваше с разтреперано сърце да се върне Тимур. След малко се завърна, като потриваше ръце.
— Тя изпи цяра и ми каза, че се чувствала по-добре — каза Тимур весело. — Легна си да спи.
— Само не я безпокойте, когато спи — каза Бакунин. — Щом се събуди, ще бъде здрава.
Тимур даде на Бакунин златен пръстен с голям камък и една кесия, пълна със злато.
Като взе възнаграждението, Бакунин се върна при приятелите си.
Беше дошло време вече да бяга от дома на персиеца, понеже не след много няколко робини се втурнаха в стаята на Тимур ефенди и му казаха, че Бетина е починала.
Тимур скочи като луд. „Той ме излъга! Аз ще го уловя и ще го дам на зверовете в цирка да го разкъсат на парчета.“
— Разправете ми бързо как умря Бетина, понеже лекарството й беше доста подкрепително.
— Това лекарство е причината за преждевременната смърт на Бетина — отговори една ханъма. — Щом като изпи лекарството, тя се олюля, падна на леглото и издъхна.
— Ах, не мога да търпя мъртви хора в дома си, затова изнесете я оттука — каза Тимур ефенди.
— Къде да я занесем?
— Къде другаде освен в гробищата на джамията. Оставете я да лежи там, докато й се изкопае гроб. Само вкъщи не я дръжте повече, понеже се страхувам от мъртви хора.
След малко, като му съобщиха, че Бетина е изнесена от къщи, той се успокои.
Робите занесоха Бетина в джамията и се върнаха обратно.
Не след дълго Бакунин, Пал и Мортиго напуснаха мястото, където се бяха скрили. Мортиго осветяваше пътя с фенера. Тримата се приближиха до сандъка.
— Сестро моя, мила сестро, прощавай, че по-рано не можах да дойда да те избавя — каза Пал, като падна на колене до сандъка.
Мортиго вдигна капака на сандъка и гледаше учудено ту Пал, ту лежащата жена.
— Защо се гледате така, приятели? — запита Бакунин, забелязал въпросителните погледи, които си отправяха те.
— Защо ли? Много просто — жената в този сандък не е моята сестра!
— Не е възможно! — извика Бакунин, като го обзе някакво предчувствие. — Мортиго, ти познаваш Елисавета, виж тази, тя ли е!
— Не е тя — каза Мортиго, като клатеше глава.
— Аз съм се измамил тогава — каза Бакунин, като наведе умислено глава.
— Какво ще правим сега? — запита Пал. — Да събудим ли тази жена, която може да ни предаде?
— Наш дълг е да я съживим — отговори Бакунин, като извади едно малко шишенце от пазвата си и го тури под носа й. За миг течността подейства на жената и бледото лице на робинята изведнъж заруменя, чертите на лицето й се съживиха и тя отвори полека очите си, след което въздъхна. Отначало тя не можа да разбере какво се бе случило с нея, обаче малко по малко се сети за всичко. Като дойде на себе си, тя улови ръката на Бакунин и каза:
— Който и да сте вие, господине, аз ще ви бъда признателна до гроб. Вие ме спасихте, защото бях решила да посегна на живота си. Какво ви е накарало да сторите това?
