Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Стана грешка — каза Бакунин. — Обаче пак се радваме, че ви спасихме, кажете, моля ви се, защо се казвате Бетина?
— В харема — отговори освободената робиня — се дава на всяка жена друго име, според желанието на господаря. Истинското ми име е Мирджа, но Тимур ме нарече Бетина.
— Това възможно ли е? Ако не се мамя, в харема се намира още една Мирза?
— Да, има още една, която се казва Мирджа. Тя е най-красивата и най-скъпата робиня. Тя е рускиня и се казва Елисавета.
Тримата се спогледаха.
— Измамил съм се този път — каза Бакунин. — Обаче мисля, че ще мога да поправя грешката си. Може би, Бетина, ти ще ни покажеш пътя, по който да спасим Елисавета.
— Много трудна задача е да се открадне робинята на Тимур, но ако сте храбри, и това може да стане.
Тримата потвърдиха в един глас, че са готови да жертвуват живота си, само да спасят Елисавета. Бакунин одобри плана на освободената робиня.
— Ако е необходимо, ще умрем и тримата, но ще спасим Елисавета. Трябва да я спасим!
— И аз ще дойде в харема — каза Бетина. — Тимур си играе с Елисавета, както котката с мишката и иска насила любовта й.
— Глупак — извика ядосан Пал, — ще му дам да разбере!
— Няма защо да се тревожим, като я спасим, тогава ще бъдем удовлетворени. Сега нека отидем да си починем. Утрешният ден ще реши съдбата на Елисавета.
Те се върнаха с освободената робиня в бивака и се отдадоха на спокоен сън.
LXXXVIII. СИБИРСКАТА ЛЕЯРНИЦА
При губернаторството на Данишев жителите на град Красноярск бяха добре. Като че ли слънце беше огряло това малко градче. С добротата и справедливостта си Данишев беше като ангел-хранител за града. Но с всичките си добри качества той не можа да унищожи злините на тоя град.
Той не можа да премахне рудниците и заровените в тях хора.
Един ден, след обиколка из тия рудници, той се завърна умислен. Жена му го запита защо е в такова настроение.
— Днес, драга ми Лидия, видях леярницата в рудниците — чудото на XIX век. Страшно е това, което видях в нея.
— За какво друго може да служи — каза Лидия, — освен за да топят в нея желязо и живак.
— Да, но днес пуснаха в нея и жив човек.
— Това е невъзможно! — извика Лидия. — В деветнадесети век може ли да съществуват подобни ужаси?
— Да, но за съжаление това, което ти казвам, е истина.
В това време вратата се отвори и на прага се показа Марушка. Злобният поглед се спря на щастливата двойка. Тя завиждаше на щастливия им брак и реши да го разруши. За целта си тя искаше да си послужи с ревност. По това време в Красноярск беше на служба един млад офицер Голнев, тя го избра за любовник на Лидия и по този начин искаше да възбуди ревността на Данишев. Граф Голнев беше млад, едва 25-годишен, богат и от стар дворянски род. Него го чакаше бляскаво бъдеще, но извършените от него няколко необмислени постъпки накараха императора да го заточи в Сибир като комендант на войската, квартируваща в Красноярск.
Той ходеше често у Данишев и понякога сварваше Лидия сама. Тогава те твърде приятно се разговаряха за петербургския живот, за научни неща и пр. Често пъти Данишев ги сварваше, но той никак не се съмняваше в отношенията им. Той вярваше и на жена си, и на Голнев.
Голнев почиташе както Данишев, така и младата жена. Обичаше ги като брат и сестра.
В мръсната и подла роля на Марушка й помагаше и Кнудзон, пък и случаят й помогна.
Един ден Голнев попита Марушка не би ли желала да спечели някоя пара. Той й даде едно писмо и й каза, че не е свободен, а е почти като заточеник, на когото е забранено да поддържа кореспонденция с Петербург.
— Аз написах писмо до едно момиче, което живее там. Писмата, които отиват в Петербург, се преглеждат от губернатора, който ги запечатва и ги изпраща в Петербург. Ще пуснеш ли това писмо в кутията?
— За да ви услужа, господин графе, искам най-напред да зная дали сте нихилист.
— Не, не съм — отговори той.
— Тогава дайте ми писмото, но при условие че никой не ще знае за тая ми услуга.
Графът й подаде написаната картичка.
Марушка прочете следните няколко реда, които графът беше написал:
Драга моя,
Хиляди пъти те поздравявам. Колко желая да бъда близо до тебе, но оня човек така жестоко ни раздели! Как бяхме щастливи, когато бяхме в Петербург! Аз постоянно мисля за тебе, любя те и ще те любя вечно.