Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Признай, проклетнице, или ще те убия!
После се чу женски писък и после пак викове.
— Аз мисля, че ще бъдем полезни на приятеля ни Мортиго — каза Бакунин, — понеже като че се бунтуват против него. Скрий револвера си като мене и да излезем.
Когато излязоха вън, те видяха една голяма тълпа, която бе заобиколила Мортиго и една жена, която тичаше ту при един, ту при друг, за да ги настройва против Мортиго.
Младият им вожд се бе покачил на една височина и с револвер в ръка викаше:
— Никой да не се опитва да се доближи до мене, защото ще заплати с главата си. Ако не ме искате за ваш предводител, то изберете си друг, който ще ви предвожда по-храбро във войните и който ще бъде по-справедлив от мене. Но тази зла жена ще бъде длъжна да ми отговори сама и надявам се, че никой не ще ми попречи да разбера истината около убийството.
— И дори ако е сторила това, с убийството се осуетява нещастието, което щеше да сполети страната, защото държахме повече, отколкото трябваше, тази чужденка при нас.
— Мислиш ли, нещастнице, че като не можах да попреча на убийството, ще оставя ненаказана тази жена?
Мортиго се втурна с нож в ръка и си направи път, подпомогнат от Бакунин и Пал, които го придружаваха от двете му страни. Мортиго само с поглед поблагодари на приятелите си. Киргизите се отдалечиха, като негодуваха. Мортиго улови за ръка Шаури и я заведе до едно дърво.
— Сега ще кажеш истината, да не смееш да ме измамиш, защото ще разбера по очите ти.
Той я принуди да коленичи пред него и като се обърна към Бакунин и Пал, каза:
— Ще ви разкажа накъсо какво се случи тук. Преди известно време в нашия лагер имаше една нещастница, избягала от Сибир; аз я настаних в една палатка и я закрилях от враговете й. Тази жена тук насъска всичките киргизи, понеже трябваше да прислужва на красивата рускиня. За да не предизвикам злобата на съотечествениците си, аз трябваше да отстраня Елисавета.
— Елисавета? — извика изведнъж Пал. — Елисавета ли е името на чужденката, която е била при вас?
— Да, Елисавета се казваше — отговори Мортиго.
Пал искаше да запита още нещо за Елисавета, но Бакунин му попречи и даде знак на Мортиго да продължи.
— Аз избрах четирима от най-силните си борци, които наредих да я придружат отвъд Алтайските планини. Обаче тези хора престъпиха клетвата си. Тази жена ги подучи на това и те убиха своя предводител, един от моите най-добри другари, като искаха същото да направят и с Елисавета — да я хвърлят в пропастта с коня й. Това научих от единия от тях, който се разкая за делото си.
— А рускинята убиха ли я? — запита Бакунин.
— Това не зная, понеже Елисавета била предадена на един киргиз и на Шаури, не зная какво е станало с нея после. Шаури не иска да признае вината си, но ще видите как ще я заставя да изповяда истината!
Мортиго насочи револвера в челото й.
— Не ще те моля повече! Още веднъж ще те попитам. Ако не кажеш истината, ще стрелям.
— Всичко ще кажа, пусни ме само да живея — каза разтреперана Шаури.
— Казвай, после ще чуеш присъдата си — каза Мортиго.
— Закарахме я на пазара за роби.
— Змия! — извика Бакунин.
— На кой пазар? — попита Мортиго.
— В Теран — отвърна Шаури.
— Сега ще кажеш истината — на кого я продаде?
— Не познавам търговеца — каза Шаури.
— Не познаваш търговеца? Толкова по-зле за тебе, това ще бъде причината за смъртта ти.
— Търговецът се казва… Името му е… Ще ти кажа… Как ли се казваше… Ах, не ме убивай… Аз ще ти кажа кой е…
— Бързо, бързо, говори, кой е?
— Той е един богат персиец… Казва се Тимур ефенди.
Това желаеше да знае Мортиго. Оставаше му да разбере къде се намира той. За да разбере и това, той хвана старата за раменете и като я разтърси, извика силно:
— Казвай, клетнице, къде мога да намеря този персиец?
— Мисля, че той е от Шираз.
— В Шираз значи. Вече знам къде трябва да я търсим — каза Бакунин.
— Стига ми толкова — каза Мортиго, като помоли Бакунин да бди над Шаури, а той да намери въже. След малко се върна.
Киргизите, които бяха наоколо им, разбраха плана на Мортиго. Главатарят им завърза въжето за едно дърво и направи примка, в която постави главата на старата. Физиономията на Шаури се промени, очите й изпъкнаха от орбитите. Така тази жена стана цяло страшилище.
— Ти не можеш да бесиш, Мортиго — каза Бакунин и гръмна с револвера си. Куршумът проби гърдите на Шаури. След малко тя издъхна.
Мортиго покани Бакунин и Пал в палатката си, където искаше да им съобщи нещо важно.
— Аз искам — каза Пал — да ти отправя няколко въпроса, на които трябва веднага да ми отговориш.