Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Само не тука, пред всички, а да идем в палатката, там всичко ще ви кажа.
Когато отидоха в палатката, Мортиго разказа на гостите, че Елисавета не била дошла случайно при него, че той я бил довел тука.
— Как? Да не си я довел насила?
— Не, аз я избавих от тъмницата в Красноярск. Тя е била там с желязна маска, за да не може да вижда светлината. Обаче един милостив човека съжалил и я освободил, като я предаде на мене. Аз се влюбих в нея и ако тя се беше съгласиха да стане моя жена, щях да бъда най-щастлив в света.
Мортиго замълча — споменът за Елисавета го развълнува.
— Можа ли да научиш името на баща й? — запита Бакунин.
— Мисля, че е имала семейство в културния свят — каза Мортиго, след като помисли. — Тя ми разказваше за някакво свое дете, което й били отнели насилствено.
Лицето на Пал се промени. Той стискаше конвулсивно ръката на Бакунин.
— Не разбра ли, приятелю, че това е моята сестра? Значи моята сестра е робиня?
— Ние трябва да я спасим. Мортиго ще ни даде керван и ще ни упъти за там.
— Всичко ще стане — каза Мортиго. — Освен че ще ви дам няколко храбри войници, но и аз ще дойда с вас.
— Тогава друг не ни трябва. Трима стигат — каза Бакунин.
На един голям път на час от Шираз се намира малка спирка за кервани. Един пролетен ден пред тази спирка пристигнаха трима киргизи ездачи. Гостилничарят и жена му излязоха да посрещнат гостите си.
— Това са чужденци — каза той на жена си, — гледай да им услужиш добре и да спечелиш.
Бакунин поиска да му дадат една отделна стая и внимателно следеше движенията и постъпките на гостилничаря.
Макар че възглавниците и покривките на леглата бяха изцапани, пътниците, без да обръщат внимание на това, заспаха дълбоко.
На сутринта най-рано се събуди Бакунин. Повика гостилничаря и го попита къде живее Тимур ефенди. Той се заинтересува за навиците и въобще за живота на Тимур и се завърна в стаята при Пал и Мортиго, които вече закусваха.
— Слушай, Пал, решението ни ти да отидеш при Тимур ефенди и да поискаш доброволно сестра си ще трябва да се измени. Нужно е и малко лукавство. Ние ще трябва да си послужим с обстоятелството, че той не може да има за жена една рускиня. Ще настояваме, че това не е позволено от закона.
— Ти пък да не мислиш, че някой ще те пита в Персия за закони? О, драги ми приятелю, ти си забравил, че не си в Русия, а в една пустиня. Тук истината е в парите, а Тимур ефенди е доста богат.
Въпреки увещанията на Бакунин, Пал отиде при Тимур, за да иска доброволно сестра си.
— Какво искаш ти, гяур, от мене? Защо си искал да се явиш лично при мене? Ако искаш да сключваш търговски договор, то ти си могъл да се явиш пред моя помощник, без да безпокоиш и мене.
Пал се разгневи от този отговор на Тимур, но предвид целта, за която беше дошъл, помъчи се да се успокои и му каза:
— Ние ще се пазарим твърде малко, защото аз съм дошъл да повдигна процес срещу едно твое имущество.
Тимур го изгледа от главата до петите.
— Наистина ли искаш да вземеш нещо от моето имущество? — го попита той, смеейки се. — Любопитен съм вече да зная какво е това имущество, но предупреждавам те, че Тимур ефенди не се шегува много.
— Сам шахът не може да съди един руснак, толкова повече ти не можеш да имаш за робиня една рускиня.
— За коя робиня говориш ти?
— За сестра си говоря. Нея ти си купил на пазара за робини в Теран.
— Аз не я взех без пари. Заплатил съм честно.
— Въпреки това ти не биваше да я правиш своя робиня, Тимур, ще имаш големи неприятности, ако веднага не върнеш сестра ми.
— Махайте този глупец оттука! — извика Тимур ядосано, като подскочи от мястото си.
— Не, Тимур ефенди, аз не съм глупец, защото искам да предадеш на законно основание сестра ми. Не ще изгубиш нищо, защото аз ще ти върна и парите, които си платил за нея.
— Това, което съм купил, не го продавам никому.
— Друго не ще ти кажа. Знай само, че ако косъм от главата й липсва, ти ще заплатиш за това. — Той тръгна към хана, където Бакунин го посрещна.
— Без да ми разправиш, знам какво се е случило — каза Бакунин. — Добре че си дойде жив и здрав. Нищо освен лукавство не ще ни помогне в случая.
Въпреки че Пал искаше на всяка цена да му каже своя план, Бакунин замълча.
Вечерта, когато Пал и Мортиго си легнаха, Бакунин се домъкна скритом до конюшнята. Той се преоблече с туземни дрехи и си сложи една брада, тъй че приличаше на осемдесетгодишен старец. Не забрави да сложи на врата си кесия с пари. После излезе доволен.
Луната грееше, като че беден. Бакунин се запъти предпазливо към дома на Тимур ефенди. На разсъмване пристигна там и каза на слугата, че известният арменски лекар е дошъл при Тимур ефенди, за да му предложи лековитите си церове.