Вихърът на Жътваря
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #7
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-585-932-8
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихърът на Жътваря». Краткое содержание книги:
— Да.
Фидлър зареди арбалета си и поведе към входа на кръчмата. На прага се наведе и надникна навън през прахта.
Съюзници, и още как. Благословената морска пехота, шестима на брой, газеха през труповете на едурите и приключваха писъците им с бързи удари на мечовете си. Фидлър видя някакъв сержант, от Южен Дал Хон, нисък, плещест и черен като оникс. Жената до него беше с половин глава по-висока и сивоока, доста закръглена, но не и провиснала. Зад тези двамата стърчеше друг далхониец, сбръчкан и надупчен навсякъде — уши, нос, брадичка, бузи — бляскащите златни украшения бяха в рязък контраст с намръщеното му лице. „Проклет шаман.“
Фидлър излезе и тръгна към сержанта. Боят все още продължаваше, но някъде далече.
— Колко сте?
— Седемнайсет, за начало — отвърна мъжът. Замълча и погледна варварския меч-бивен в ръцете си. — Току-що отсякох една едурска глава с това. Първата ми жертва.
Фидлър зяпна.
— Как, в името на Гуглата, стигнахте толкова далече от брега тогава? Да не сте прилепи соултейкън?
Далхониецът смръщи лице.
— Откраднахме една рибарска лодка и нагоре по реката.
Жената до него заговори:
— Бяхме най-южните отделения, движехме на изток, обаче стигнахме реката и трябваше или да газим до кръста в блатна тиня, или да хванем нагоре по водата. Всичко беше точно допреди няколко нощи, когато се натресохме на ледерийска галера. Загубихме няколко души обаче — добави тя.
Фидлър я погледа още миг. Добре закръглена и мека на вид, освен очите. „Гуглата да ме вземе, тая може да съдере кожата на човек парче по парче с една ръка, докато с другата се оправя сама.“ Извърна очи от нея и отново се обърна към сержанта:
— Коя рота?
— Трета. Аз съм Бадан Грук. А ти си Фидлър, нали?
— Йегетан — измърмори шаманът и направи жест „зло да пази“.
Бадан Грук се обърна към белокожата жена.
— Ръфъл, вземи Вастли и Релико и продължете на запад, докато не се срещнете с Праймли. После обратно тук. — Погледна Фидлър. — Добре ги ударихме май.
— Стори ми се, че чух „проклетия“ преди малко.
Кимване.
— Праймли е със сапьорите. Все едно, едурите отстъпиха, тъй че явно сме ги изплашили.
— Морантските муниции го правят това.
Бадан Грук отново извърна очи. Изглеждаше странно колеблив.
— Изобщо не очаквахме да срещнем някое отделение толкова далече на запад. Освен ако не са хванали по водата като нас. — Срещна погледа на Фидлър. — Само на ден път сте от Ледерас, знаеш ли.
Седем едури бяха обърнали играта срещу Корик и Смайлс и ги изтласкваха в необещаващата нищо добро уличка между паянтовите къщи, която след това водеше към изключително неприятен открит за обстрел терен, блокиран от купища дърва от всички страни, освен входа на уличката.
Корик избута Смайлс зад себе си — едурите се бяха струпали в началото на уличката и бавно се приближаваха — и вдигна меча си в готовност да влезе в близък бой. Наполовина обезоръжен, след като бе изгубил щита си. Ако кучите синове започнеха да мятат копия, щеше да си има неприятности.
Тая мисъл го накара да изсумти. Той срещу седмина Тайст Едур, а зад гърба му е само една млада жена, която бе изразходвала всичките си метателни ножове и разполагаше само с тежкия нож за кормене, чието място бе по-скоро в ръцете на касапин. Неприятности? Само ако замятат копия.
Но тези едури явно не държаха да ги нанижат от разстояние. Близък бой искаха и Корик не бе изненадан от това. „Като сетите са, тия сиви мърши. Лице в лице, да. В това е истинската доблест.“ Вдигна меча си и ги подкани да тръгнат напред.
— Стой зад мене — рече на Смайлс, която се беше присвила зад гърба му. — Отвори ми повече място…
— За какво, тъпако? За да умреш стилно ли? Просто посечи няколко, аз се плъзвам отдолу и ги довършвам.
— И те тресват по темето? Не, стой зад мене.
— Няма да стоя и да ме изнасилят всички, които ще си толкова некадърен, че да не убиеш, преди теб да те убият, Корик.
— Добре! Тогава аз ще те тресна с ефеса по темето!
— Единственият път, когато изобщо ще ме треснеш, тъй че давай!
— О, ще те тресна аз, вярвай ми…
Щяха да продължат още и още, но едурите вече се бяха развърнали, четирима във фронт и трима зад тях, и се втурнаха напред.
След това Корик и Смайлс често спореха дали спасителят им беше кацнал от въздуха или просто притежаваше таланта да прескача невероятни разстояния, защото се появи като мълния, прелетя точно на пътя на първите четирима Тайст Едур и в този безмълвен полет сякаш се сви в себе си и изчезна сред святкащите тежки железни остриета. Вихър от странни, кълцащи звуци и след това той вече ги беше подминал — и трябваше много лошо да се натресе в една от купчините дърва. Но вместо това един от тълварите се опря с върха надолу в купчината, мъжът се завъртя около оста на тази единствена допирна точка, обърна се и стъпи, присвит като котка, на дървата — в невъзможен за запазване на равновесие ъгъл, но това беше без значение, тъй като той вече бе скочил назад, откъдето се бе появил, прелетя този път над рухващите, плувнали в кръв тела на четиримата Тайст Едур. Клъц-клъц-клъц-клъц — и задните трима едури също се свлякоха на земята.