Вихърът на Жътваря
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #7
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-585-932-8
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихърът на Жътваря». Краткое содержание книги:
— Сериозно. Видя ли някой да лети към мен, режа го на две. Не че ще може да се оттегли или да се откаже, нали?
— Ти си идиот — рече тя и го сръга. — Ей, и близнака ти го срещнах. Казва се Вастли Бланк и от двама ви според мен той е умникът.
Корик я погледна ядосано.
— Какво все се заяждаш с мен, Смайлс?
Тя сви рамене.
— Скълдет. Ще го направя мой.
— Твой?
— Да. Знаеш ли, че си пази мъжкото за жена с царствена кръв?
— Мъжете с такива наклонности не го казват.
— Къде го чу това?
— Освен това ти не си с царствена кръв, Смайлс. Кралица на мидите не се брои.
— Точно затова искам да излъжеш за мен. Уж съм канийска принцеса, пратена в малазанската армия, за да не ме намери Нокътят…
— В името на Качулатия, Смайлс!
— Шшш! Слушай, другите в отделението казаха, че с удоволствие ще излъжат за мен. Какво ти става?
— С удоволствие… ха, това беше добро. Много добро. — Обърна се и я изгледа. — Гориш от желание Скълдет да направи един от летящите си скокове и да кацне точно между краката ти ли? Искаш да забременееш от принц на някакво седемградско племе на летящи катерици?
— Да забременея? Да бе, когато делфините проходят и рибите свият гнезда по дърветата. Няма да забременея. Ботъл ми дава едни билки за това. Милият ми Скълдет може да лее галони със семе в мен цяла проклета от Гуглата вечност и никакви зайчета няма да ми подскачат наоколо.
— Лицето му е като на момиче — каза Корик. — Мъжете казват, че и целувал като момиче.
— Кой ти дрънка всичко това?
— Пестял си семето. Ха!
— Слушай, мъжете нищо не значат. Е, канийска принцеса ли съм, или не?
— Да бе, да. Съперничка за имперския трон всъщност. Бъди летящата риба за летящата катерица и си свий гнездо по дърветата, Смайлс. Като свърши всичко, което трябва да се свърши.
За негова изненада тя се усмихна лъчезарно.
— Благодаря ти, Корик. Ти си истински приятел.
Той зяпна след нея. Горкото момиче. „Катерицата си пести семето, защото не знае какво да прави с него според мен.“
В смрачената улица пред него премина някой. Корик примижа и го позна по походката.
— Ей, Ботъл.
Младият маг спря, погледна през рамо, после се обърна и повлече крака към него.
— Нали трябваше да спиш.
— Не, благодаря.
— Значи даваш специални билки на Смайлс, а? Защо го…
— Какво?
— Билки. Да не забременее.
— Виж, ако не иска да забременее, трябва просто да спре да се качва на всеки…
— Задръж, Ботъл! Чакай малко. Тя каза, че е говорила с теб. За билките…
— А, онези билки. Не си разбрал добре, Корик. Те не са да я пазят да не забременее. Всъщност е някаква отвара от баба ми и нямам представа дали изобщо действа, но все едно, нищо общо няма със забременяването. Ами, ако ме беше помолила за това, има нещо доста благонадеждно…
— Чакай! Какво… какво прави тази отвара, която й даваш, тогава?
— Тя да не я пие по-добре, че… За мъж е!
— За Скълдет?
— Скълдет ли? Какво… — Ботъл го зяпна. — Знаеш ли какво е скълдет, Корик? Растение, вирее на остров Малаз и може би в Джени също. Виж, обикновено има женски растения и мъжки растения, и така се получава плодът и разни такива, нали? Все едно, не е така с миличкия ни скълдет. При него са само мъжки — никакви женски изобщо. Скълдетите си пускат своето… да де, изхвърлят го всичкото във въздуха и накрая някои влизат в семето на други растения и там си стоят, скрито, докато онова семе не поникне, завземат го и хоп — още едно хубаво скълдетче с онова сиво цветче, дето не е никакво цветче, а тънка шушулка, пълна със…
— Добре де, онази отвара, дето ти я е поискала Смайлс, тя какво прави?
— Уж променя мъж, който предпочита други мъже, в такъв, който предпочита жени. Дали действа ли? Представа нямам.
— Скълдет може да е растение — каза Корик, — но е и име на един войник в отделението на Праймли. Хубав.
— О, и това име…
— Явно е съвсем подходящо, Ботъл.
— Горката Смайлс.
Къщата на Фактора можеше и да е изглеждала хубава, но както се срути, все едно беше от слама. Изумителното беше, че никой не бе загинал под всичките тези развалини. Ърб поне със сигурност бе облекчен от това, макар да беше клюмнал след навикванията на Хелиан.
Все едно, задоволена след това и почувствала се доволно… доволна, Хелиан изобщо не остана доволна, когато ужасно непривлекателното лице на Балгрид изникна точно пред нея. Примига и го погледна намръщено.
— По-нисък си, отколкото си мислех.
— Коленичил съм, сержант. Какво правиш тук под тезгяха?
— Не съм аз, дето го мести непрекъснато, Балди.
— Другите сержанти са се разбрали да поостанем малко тук. Съгласна ли си с тях за това, сержант?
— Защо не?
— Добре. А, знаеш ли, в новите отделения има още един картуулец.