Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Уарадхан изслушал отговорите на везира Шаммас и казал:
— Сега ми разкажи за нещо, което ме смущава. Чудя се на потомците на Адам за това, че копнежът им към този свят заличава напомнянето за отвъдния, макар и добре да знаят, че рано или късно ще напуснат този свят!
— Да, промените в света и неговото коварство са доказателство, че онзи, който върши благоденствия, невинаги благоденства, а и онзи, който върши грях, не е вечно грешен! Никога не е сигурно дали носителят на едното или другото няма да се промени! Ако човек е доволен от извършеното, без да забравя за неизвършеното, той непременно ще се промени! И обратно. Най-зле са онези хора, които не виждат възможността за такава промяна — те просто са забравили, че има и отвъден свят! Благоденствието, което са достигнали, не може да се сравни с ужаса и болките, които ще ги настигнат, когато се преселят там! Когато човек знае какво го очаква след смъртта, той би се отказал от благата на този свят!
— Мъдрецо — рекъл Уарадхан, — ти ми посочи пътя, който трябва да следвам, за да бъда винаги с истината!
Измежду учените, които се били насъбрали там, се изправил един и рекъл:
— Когато дойде пролет, и слонът, и заекът трябва да търсят пасища! Чух от вас въпроси и пояснения, каквито никога не бях чувал! Това ме тласна да запитам: кое е голямото и кое — малкото?
— Голямото е, което се очаква от малкото, а малкото — което се очаква от голямото! — отвърнал момъкът.
— Кои са четирите неща, които събират човешките същества?
— Съществата се събират при ядене, пиене, в сладостта на съня и в агонията на смъртта!
— А кои са трите неща, от които никой не може да избяга?
— Глупостта, низостта на душата и лъжата!
— Макар всяка лъжа да е долна, коя лъжа е по-добра?
— Лъжата, чрез която стопанинът изплаща загубите си и така получава полза!
— Макар всяка истина да е добра, коя истина е лоша?
— Високомерието на човека, породено от това, което притежава, и самовъзхищението му от това!
— А кое е по-долно и от най-долното?
— Когато човек се самовъзхищава от нещо, което не притежава!
— Кой човек е глупак?
— Който мисли само за това, което ще сложи в корема си!
— Царю! — заговорил след всичко Шаммас. — Ти си наш цар! Но ние сме длъжни да дадем обет пред сина ти като пред цар, който ще дойде след тебе!
Царят разбрал, че всички са чули и запомнили отговорите на сина му и са съгласни да се трудят заедно с него. Той им наредил да се подчиняват на повелите на сина му, а него самия назначил за свой наследник на престола.
Когато царският син станал на седемнайсет години, царят силно се поболял. Разбрал, че смъртта е вече близо, и казал на близките си:
— Смъртоносна болест ме е налегнала. Извикайте всички, извикайте чедото ми, съберете народа на царството ми!
Изскочили глашатаите, викнали на близките, съобщили с висок глас и на далечните, събрали се всички, влезли при царя и го запитали:
— Как си, царю?
— Тази болест е такава, че ще ми донесе смърт! — рекъл царят. — Стрелата, предопределена от Всевишния, вече ме достигна! Живея последния си ден на този свят и първия — в отвъдния! — после се обърнал към сина си: — Приближи се, сине! — приближил се момъкът, като плачел горчиво. Насълзили се очите на царя и той заговорил: — Не плачи, момчето ми! Не съм аз първият, достигнат от това предопределение, то е писано на всички, създадени от Аллах! Нека истината бъде любов на очите ти! Такава е заръката ми. Това е нашият последен разговор! Остани с мир!…